Когато някои от приятелите ме питат: "Защо не изнасяш поетични четения, Буковски?", те просто не разбират защо казвам "не".
И така, имаме Чикаго, имаме Прага и няма никаква разлика от преди. Малкото момче ще бъде напляскано по задника и когато (и ако) малкото момче порасне, то ще пердаши задници, аз по-скоро виждам Клийвър като президент, отколкото Никсън, но това няма голямо значение, тези проклети революционери, които се търкаляха вкъщи, пиейки бирата и ядейки храната ми и перчейки се с жените си, едно трябва да научат – нещата трябва да идват отвътре навън, не можеш ей така да дадеш на някой ново правителство като нова шапка и да очакваш различен човек под шапката. Той ще продължава да си има своите тъпи склонности и пълен стомах и пълен комплект на Дизи Гилеспи няма да промени това. Много хора се кълнат, че ще има революция, но на мен ще ми е ужасно неприятно да видя всички тези хора убити напразно. Искам да кажа, че може да убиеш повечето хора и да не убиеш нищо, а неколцина свестни мъже са принудени да си отидат, и после докъде стигаш: правителство НАД хората, нов диктатор в овче облекло; идеологията беше само средство за поддържане на картечния огън.
Онази вечер някакво хлапе ми каза (седеше в средата на килима, много одухотворено и красиво на вид):
– Смятам да запуша всички канали, целият град ще плува в лайна!
Е, хлапето вече ми бе разказало достатъчно лайна, в които да се погребе целият Лос Анджелис и половин Пасадена.
После рече:
– Имаш ли още бира, Буковски?
Неговата курва кръстоса високо крака и ми показа ефектни розови бикини, така че аз станах и му донесох бира.
Революция звучи много романтично, нали така. Но не е. Тя е кървища и черва и лудост; тя е убити малки деца, които се изпречват на пътя, тя е малки деца, които не разбират какво става, мамицата му. Тя е твоята курва, твоята жена, изкормена с щик и после изнасилена в задника, докато ти гледаш тя е мъже, измъчващи мъже, които са се смеели на анимационното филмче "Мики Маус". Преди да се заемете с нещото, решете къде е духът и къде ще бъде духът, когато то свърши. Не съм съгласен с Достоевски – " Престъпление и наказание", – че никой няма право да отнема човешки живот, но може би първо е нужен малко размисъл, разбира се, огорчението е в това, че отнемат нашите животи, без да изстрелят и един куршум. Аз също съм работил за жалки надници, докато някой дебелак е изнасилвал четиринайсетгодишни девици в Бевърли Хилс. Виждал съм да застрелват хора заради това, че са се забавили пет минути в кенефа. Виждал съм неща, за които дори не ми се говори, но преди да убиете нещо, уверете се, че имате нещо по-добро, с което да го замените; нещо по-добро от политически опортюнист, който бълва ненавист и безсмислици в градския парк. Ако ще ви излиза през носа, гледайте да получите нещо по-добро от трийсет и шест месеца гаранция, все още не съм видял нищо друго освен тази емоционална и романтична жажда за Революция; не съм видял нито един убедителен лидер или реалистична платформа със застраховка СРЕЩУ предателството, което досега винаги е следвало, ако ще убивам човек, не искам да го видя заменен от точно копие на същия човек и на същия начин. Ние прахосваме историята като шайка пияници, хвърляйки заровете в мъжкия кенеф на местния бар. Срамувам се от това, че съм член на човешката раса, но не искам да допринасям повече за този срам, искам да остържа част от него.
Едно е да говориш за Революция, докато стомахът ти е пълен с чужда бира и да пътуваш с шестнайсетгодишна бегълка от Гранд Рапидс; едно е да говориш за Революция, докато трима изперкали писатели с международна слава те карат да се вихриш в играта на ООООООООООМММ; друго е да я предизвикаш, друго е тя да се е състояла. Париж, 1870-1871, 20 000 души убити на улиците, улиците, плувнали в кръв като в порой, и плъховете изпълзяват и ядат телата, и хората изгладнели, съсипани, незнаещи вече какъв е бил смисълът, излизат и изтръгват плъховете от труповете и ядат плъховете. И къде е Париж тази вечер? И какво е Париж тази вечер? И моят приятел има намерение да прибави лайна отгоре на това и се усмихва, е, той е на двайсет и чете главно поезия, а поезията е само мокър парцал в легена.