И марихуана. Те винаги приравняват марихуаната с Революцията. Марихуаната просто не е чак толкова добра, за Бога. Ако легализират марихуаната, половината от хората ще спрат да пушат, сухият режим създаде повече пияници от брадавиците на баба ми. Само това, което ти е забранено, искаш да правиш, кой иска да чука жена си всяка вечер? Или поне веднъж седмично?
Има много неща, които бих желал да направя, първо, бих желал да попреча на такива много грозни хора да се кандидатират за президент, после, бих променил музеите, няма нищо по-потискащо и по-смрадливо от музея. Защо се е увеличил процентът на тригодишните момичета, задявани по стълбите на музеите, никога няма да разбера. Първо, бих сложил поне по един бар на всеки етаж; само това би стигнало за всички заплати и биха се отпуснали пари за възстановяване и спасяване на някои от рисунките и на ронещия се съблезъб тигър, чийто задник започва да прилича повече на джоб с осем билярдни топки, после бих сложил рокбанда, суингбанда и симфоничен оркестър на всеки етаж плюс три-четири хубави на вид жени, които да се разхождат наоколо и да гледат добре. Човек не научава нищо или не вижда нищо, освен когато вибрира, повечето хора се заглеждат в съблезъбия зад витрината и просто отминават, леко засрамени и леко отегчени.
Нима не виждате онзи човек и жена му, всеки с бира в ръка, как наблюдават съблезъбия и си говорят.
– Ама че работа, виж тези бивни! Малко приличат на слонски, а?
И тя ще каже:
– Скъпи, хайде да се прибираме и да се любим!
И той ще отвърне:
– Дума да не става! Не и докато не сляза до сутерена и не видя този "Спад"[4] от 1917. Казват, че Еди Рикенбакер сам го е управлявал, хванал е седемнайсет шваби. Освен това чувам, че имат "Пинк Флойд" там долу.
Но революционерите ще изгорят музея, според тях горенето е отговор на всичко, ще изгорят и баба си, ако не тича достатъчно бързо, и после ще се огледат за вода или за някого, който може да направи операция на апендикса, или за някого, който може да попречи на наистина лудите да им прережат гърлата, докато спят. И имат намерение да открият колко плъхове живеят в града, не човешки плъхове, а плъхове, плъхове, и ще разберат, че плъховете са последното нещо, което се дави, изгаря, гладува; че те са първото нещо, което може да намери храна и вода, защото правят това от векове без чужда помощ. Плъховете са истинските революционери, истинските нелегални, но те не ти искат задника, освен за да го изгризат, и не се интересуват от ОООООООООМММ.
Аз не казвам да се откажете, аз съм за истинския човешки дух, където и да е той, където и да се крие, какъвто и да е той. Но се пазете от каубоите, които правят нещата да звучат добре и ви изоставят на някое плато с четири безкомпромисни ченгета и осмина-деветима от националната гвардия и само пъпът ви е последна молитва. Момчетата, които крещят по градските паркове, призовавайки ви да се жертвате, обикновено са най-далече, когато започнат престрелките, те искат да живеят, за да напишат мемоарите си.
Преди се мамеше с религията, не измамата на голямата църква, която беше досада, всеки се отегчаваше, включително проповедникът. Исусе, как само не спираха, аз ходех там пиян, сядах и гледах, особено след като ме изхвърлят от баровете, беше по-добре от това да хвана пътя за вкъщи и да се хвана за питона. Най-добрите места на религиозни мошеници бяха Лос Анджелис, следван от Ню Йорк и Фили. Тези проповедници бяха артисти, човече, те почти ме караха да се търкалям по пода. Повечето от тях се съвземаха след махмурлук, с кръвясали очи, нуждаеха се най-вече от $$$ за някакво пиене или дори за боцкане, не знам, мамка му.
Те почти ме караха да се търкалям по пода и аз бях доста спокоен и доста уморен, беше по-добре от някоя путка дори ако кефът е само наполовина. Искам да благодаря на тези симпатяги, повечето от тях негри, извинете, чернокожи, за някои забавни нощи; мисля, че ако някога съм писал поезия, може би съм откраднал нещо от тях.
Но сега тази игра изчезва, просто Бог не им плащаше наема или не изникваше с бутилка вино, независимо колко крещяха, или мърляха последните си чисти дрехи по онзи под. Бог рече ЧАКАЙТЕ, но е трудно да ЧАКАШ, когато си с празен стомах и душата ти не се чувства съвсем добре, и може би ще доживееш само до 55, и последния път, когато Бог се яви, беше преди почти 2 000 години, и тогава той направи няколко евтини циркаджийски номера, позволи на някакви евреи да го надхитрят, сетне офейка от сцената. Човек дяволски се уморява от страданието. Зъбите в устата му са достатъчни, за да убият него или все същата жена във все същия малък град.