Изборът ни почти не е избор, ако се движим твърде бързо, сме мъртви, ако не се движим достатъчно бързо, сме мъртви, това не са нашите карти. Как ще сереш с напъхана в задника ти християнска запушалка, дълга 2 000 фута?
За да се научите, не четете Карл Маркс, много сух боклук. Моля ви, учете се от духа. Маркс е само танкове, пърпорещи из Прага, не позволявайте да ви хванат по този начин, моля ви. Преди всичко четете Селин. Най-великият писател от 2 000 години, разбира се, ЧУЖДЕНЕЦЪТ на Камю трябва да свърши работа. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ, БРАТЯТА, всичко на Кафка. Всички произведения на неизвестния писател Джон Фанти. Разказите на Тургенев. Избягвайте Фокнър, Шекспир и особено Джордж Бърнард Шоу, най-високопарната фантазия на Вековете, реално, надуто с истини лайно с невероятни политически и литературни връзки. Единственият от по-младите, за които се сещам, дето има ясно и сигурно бъдеще и лиже задници, когато се наложи, е Хемингуей, но разликата между Хемингуей и Шоу е в това, че Хемингуей е написал няколко добри ранни творби, докато Шоу до края на живота си е писал повърхностни и тъпи лайна.
Та тук смесваме Революцията и Литературата и те си пасват, някак си всичко пасва, но мен ме наляга умора и чакам утрешния ден.
Дали Човекът ще почука на вратата ми? На кого му пука?
Надявам се, че с това съм успял да ви разлея чая.
Така ли свършва всичко? Смърт през носа на всичко? Колко икономично. Колко плагиатско. Колко брутално. Суров хамбургер, зарязан и смърдящ на печката.
Той повърна на гърдите си, твърде зле му беше, за да се мръдне.
Никога не смесвай хапчета с уиски, човече, не са се шегували.
Усети как душата му се изсули изпод тялото, чувстваше я как виси там с главата надолу като котка и краката ѝ стискаха пружините.
Кучко, ела тука! Каза на душата си. Душата му се изсмя. Твърде дълго ти се отнасяше с мен твърде зле, миличък. Получаваш, каквото си заслужил.
Беше около три през нощта.
При него не умирането имаше значение, при него ставаше дума за частите, останали неразрешени и разхвърляни – четиригодишна дъщеря в някое хипарско сборище в Аризона; чорапи и гащи по пода, чинии в мивката; неплатена кола, сметки за бензин, сметки за ток, сметки за телефон; и части от него бяха оставени в почти всеки щат в Съюза, части от него оставени в немитите путки на половин стотак курви; части от него оставени на флагщокове и аварийни изходи, празни паркинги, часове по католическо вероучение, затворнически килии, лодки; части от него оставени в лепенки лейкопласт и в клоаки; части от него оставени в захвърлени будилници, захвърлени обувки, захвърлени жени, захвърлени приятели...
Беше толкова тъжно, толкова ужасно тъжно. Кой може да разкара тъгата такава, каквато е в действителност? Никой. Така е. Никой не може и никога не го е правил, може само да се опита и да стане по-тъжен от тъжен, защото няма път към къщи.
Повърна пак, после легна неподвижно, чуваше щурците. Щурци в Холивуд, щурци на булевард "Сънсет". Здрави щурци: това е всичко, което имаше той. Преебах се, Боже, преебах се, помисли си. Да, братле, прееба се, каза душата му. Но аз искам пак да видя малкото си момиченце, каза той на душата си.
Пак да видиш малкото си момиченце? Ти не си писател! Ти не си мъж ти си мекотело!
Мекотело съм, отговорих на душата си, права си, мекотело съм.
Беше стигнал края на всички церове, бирата не влизаше. Дори и вода. Нито хапчета, нито хероин, нито хашиш, нито трева, нито любов, нито ветрец, нито звук – само щурци – нито надежда – само щурци – нито дори кибритена клечка да изгори това шибано място, после стана по-зле.
Същата мелодия започна да звучи отново и отново в главата му:
"по-добре за бизнеса си погрижи се, мистър Бизнесмен, докато все още можеш..." и това е. Същата мелодия отново и отново:
"по-добре за бизнеса си погрижи се, мистър Бизнесмен, докато все още можеш..."
"по-добре за бизнеса..."
"по-добре..."
"по-..."
С усилие, заето само от лудостта на пространството (кой може да разкара тъгата? Никой.), той посегна и включи малката лампа за четене, която тогава беше просто една гола електрическа крушка, абажурът много отдавна бе строшен (кой може да разкара тъгата?), и взе една картичка, намерена в пощенската кутия преди няколко дни, и на картичката пишеше: