– А Мария знае ли?
Мария беше жената на Джак.
– Не знае. Тя вече не идва тук. Откакто си намери онази работа в пекарната, смята, че е нещо. Живее с друга жена. Понякога си мисля, че е станала лесбо.
– Човече, не мога да те издам на полицията, ти си ми приятел, трябва сам да оправиш нещата, имаш ли нещо против да ми кажеш защо уби тези хора?
– Не ми харесваха.
– Но ти не ходиш наоколо, убивайки хората, които не харесваш.
– Изобщо не ги харесвах.
– Джак?
– А?
– Искаш ли да използваш телефона?
– Ако нямаш нищо против.
– Това е твоят телефон, Джак.
Джак стана и се разкопча, пъхна пениса си в слушалката. Плъзна го напред и назад и му хареса, много готино. Свърши, закопча се, седна и пак започна да шие. После телефонът иззвъня. Върна се при него.
– Оо, здравей, Беки! Хубаво, че се обаждаш! Добре съм. Аа, да, разглобихме слушалката на телефона, затова. Хари и аз. Хари е какво? Наистина ли мислиш така? Аз мисля, че е свестен, нищо. Шия. Хари седи тук. Малко тъмен следобед. Доста е мрачно, като се замислиш, никакво слънце, край прозореца минават хора с грозни лица. Да, добре съм. Добре се чувствам, не, не още. Но имам замразен омар в хладилника, просто обичам омари, не, не съм я виждал, мисли си, че е голямата работа сега. Да, ще ѝ кажа. Не се притеснявай, дочуване, Беки!
Джак затвори и отново седна, продължи да шие.
– Знаеш ли – поде Хари, – това ми напомня на нещо. Когато бях млад, по дяволите тези мухи! Аз не съм МЪРТЪВ! Когато бях млад, вършех една работа, аз и другото хлапе, трябваше да мием мъртъвци, понякога имаше много хубави жени. Веднъж влязох и Мики – другото хлапе – беше яхнал една от тях. "Мики – викам му, – какво ПРАВИШ? ЗАСРАМИ СЕ!" Той само ме погледна косо и си продължи, когато слезе, каза: "Хари, чукал съм поне дузина от тях. Готино е! Пробвай я! Ще видиш!" "О, не!" – отвърнах му аз.
Веднъж, като миех една, бръкнах в нея с пръсти. Но никога не можах да направя нещо повече от това.
Джак си шиеше.
– Мислиш ли, че ти би пробвал някоя, Джак?
– Мамка му, не знам! Откъде да знам!
Не спря да шие. После каза:
– Слушай, Хари, имах тежка седмица, искам да ям нещо и да поспя, имам някакъв омар. Но съм странен, не обичам да ям с хора. Така че?
– Така че? Искаш да си ходя? Малко си разстроен, така че, добре, тръгвам си.
Хари стана.
– Не си тръгвай ядосан, Хари. Ние ще си останем приятели. Нека да оставим нещата така. Приятели сме от много отдавна.
– Разбира се, от 33. Такива бяха времената! ФДР[6], АНВ[7], АРП[8]. Но ние успяхме, днешните деца нищо не знаят.
– Със сигурност нищо не знаят.
– Ами довиждане, Джак.
– Довиждане, Хари.
Джак изпрати Хари, отвори вратата, гледаше как си тръгва, същите стари провиснали панталони, винаги се обличаше като тъпанар.
После влезе в кухнята, извади омара от фризера и прочете инструкциите. Винаги объркват инструкциите. След малко забеляза тялото пред фурната, трябваше да се отърве от него. Кръвта под него отдавна беше засъхнала, кръвта отдавна бе хванала коричка на пода. Най-накрая слънцето се показа иззад някакъв облак, беше станало късен следобед, почти вечер и небето порозовя и малко от розовото влезе през кухненския прозорец, можеше дори да се види как влиза, бавно, като гигантско тяло на охлюв, тялото беше с лице надолу, лице, обърнато към фурната, дясната ръка усукана под тялото с отворена вдигната длан, подаваща се от лявата му страна, розовото тяло на охлюва освети дланта, тя порозовя. Джак забеляза ръката, толкова розова, изглеждаше толкова невинна, просто длан, розова сама по себе си. Приличаше на цвете, за миг си помисли, че е помръднала, не, не беше помръднала, розова длан. Просто длан. Невинна длан. Джак стоеше и я наблюдаваше, после седна с омара и погледна дланта, след малко заплака, остави омара долу и обгърна главата си с ръце на масата и заплака, дълго плака, плака като жена. Плака като дете. Плака като всичко, после отиде в другата стая и вдигна телефонната слушалка.
– Оператор, свържете ме с полицейското управление, да, знам, че звучи странно; слушалката е разглобена, но искам да се свържа с полицейското управление.
Джак почака.
– Да? Добре, чуйте, убих човек! Трима човека! Сериозно говоря, да, сериозно говоря! Искам да дойдете да ме арестувате. И да докарате кола, за да натоварите телата, луд съм. Загубих си ума. Не знам как стана, какво?
Джак им даде адреса.
– Какво? Това е защото слушалката е разглобена, аз го направих, чуках телефона.
7
8