– Така ли?
– Иска да ме държи като някаква робиня. Мислиш ли, че жената трябва да бъде робиня на мъжа?
– О, не, мамка му!
– Имах значи чорапи и обувки и бикини и блуза, но нямах пола и когато Франк припадна, аз избягах!
– Все пак Франк сигурно е добър човек – подхвърлих аз. – Не го плюй твърде много, нали разбираш какво искам да кажа?
Това е номерът на стария майстор, винаги се преструвай, че разбираш, дори да не е така. На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много, в общи линии жените са тъпи животни, но се концентрират върху мъжа толкова силно и изцяло, че често го побеждават, докато той мисли за други неща.
– Мисля, че Франк е копеле, но не се ли радваш, че съм тук?
Със сигурност бе по-добре от дъските за гладене, допих си питието, пресегнах се и сграбчих това старо лице и представяйки си тялото, го целунах, прокарах език надолу, езикът ѝ накрая докопа моя енергичен език и го засмука, докато аз си играех с тези найлонови крака на младо момиче и чудните майчини гърди. Франк си беше окей, особено докато хъркаше.
Поехме си дъх и ударихме по още едно.
– С какво се занимаваш? – попита тя.
– Вътрешен дизайнер съм – отвърнах.
– Не ставай гаден – каза тя.
– Хей, много си умна.
– Била съм в колеж.
Не я попитах къде. Старият майстор си знае работата.
– Била си в колеж?
– Не твърде дълго.
– Имаш красиви ръце. Имаш ръце на жена.
– Чувала съм го доста често, кажеш ли го още веднъж, ще ти избия зъбите.
– Ти каква си, човек на изкуството или художничка, или нещо подобно. Приличаш на някаква смесица, и забелязвам, че не обичаш да гледаш хората в ОЧИТЕ. Не харесвам хора, които НЕ МОГАТ ДА МЕ ГЛЕДАТ В ОЧИТЕ, страхливка ли си?
– Да, но очите са различни, не харесвам очите на хората.
– Харесваш ми.
Тя се протегна и ме сграбчи отпред, не го очаквах; бях готов да я изпратя обратно до колата ѝ. Или по-лошо, да я оставя да си ходи сама.
Беше хубаво, имам предвид това да ме държи, забравяйки думите.
Изпихме още две-три бързи питиета и аз я придърпах към спалнята, или тя ме придърпа, нямаше значение, нищо не е като първия път. Не ми пука какво казват другите, накарах я да свали чорапите и обувките си. Аз съм особняк, не мога да понасям човек с нормално поведение, трябва да ме правят на глупак, психиатрите сигурно имат дума за това, а аз имам дума за психиатрите.
Точно като да караш колело: щом се качиш отново на седалката, балансът и интересът се възвръщат.
Беше добре, след като приключихме с банята, отново се върнахме отпред и опукахме каната. Не си спомням да съм се връщал в леглото, но се събудих с това 55-годишно лице, похотливо вторачено в мен, наистина с малоумен поглед. Трябваше да се засмея, тя ме беше натопорчила, докато съм спал. Същото нещо ми се беше случило веднъж с една закръглена млада негърка на "Ироло Стрийт".
– Давай, бейби, давай – казах ѝ.
Протегнах ръце и разтворих широко бузите ѝ. Това 55-годишно лице се наведе и ме целуна, беше ужасно, но 18-годишното тяло бе със стегнати цици, накланяше се насам-натам, къдреше се на меки вълни, съща змия, луда като оживял тапет, направихме го.
След това наистина спах. Нещо ме събуди, вдигнах поглед и мадамата с розовите бикини си беше обула розовите бикини и се опитваше да влезе в един мой дрипав стар чифт панталони, тъжно беше – да гледаш задника ѝ, който не прилепваше добре в моите опърпани панталони, беше тъжно и нелепо и просташко и сърцераздирателно, но старият майстор притвори очи, преструвайки се на заспал. Франки, ЛЮБИМАТА ТИ пристига, когато може.
Гледах я как поглежда в празна кутия от цигари, гледах я как поглежда към мен – може да изглежда ужасно егоцентрично, но усетих, че ми се възхищава, майната му, имах си мои грижи, но все пак се почувствах зле, когато разбрах какво ми бе причинило нещо, излизащо през вратата на стаята ми, обуто в скъсан, разпран, скапан чифт от работническите ми панталони. Но майсторите могат да предскажат едно предварително очаквано механично бъдеще, основано на шанс срещу нещо първокачествено, което никога не идва – освен под формата на дъска за гладене, тя излезе от спалнята, оставям ги да си отидат; те ме оставят да си отида, всичко е ужасно наистина, и аз в това число, те никога няма да ни оставят да се наспим, докато не умрем, и тогава ще скроят някой нов номер. Топки, да, почти извиках аз, но след това, ориентиран от вековете, Христос е един провал, всяко тъжно и чудесно нещо. Глупаво, скочих и проверих единствените си непротрити панталони, все още непротрити на коленете от падания в пияно състояние. Проверих дали портфейлът ми е там, проверих имам ли $$$$$ и откривайки $7, установих, че не ме е обрала, и отправяйки лека засрамена усмивка към огледалото, паднах отново в бившето любовно легло и... заспах.