– Не можеш да убиеш тоя кучи син. Той е луд.
Те не слязоха пак, но когато се върнах горе, не седнах пак при момичето, бях доказал нещо си и вече не ми беше интересно. Пих там до края на нощта и когато барът затвори, всички излязохме навън и говорихме, и се смяхме, и пяхме. Последните няколко часа бях пил с едно чернокосо хлапе, то дойде при мен.
– Слушай, ела при нас в бандата, ти си куражлия, трябва ни човек като тебе.
– Мерси, приятел, оценявам го, но не мога. Благодаря все пак.
След това си тръгнах, винаги старото чувство за драматизъм.
След няколко пресечки спрях патрулка, казах им, че няколко моряци са ме пребили и обрали, заведоха ме в спешното и седях под ярка електрическа светлина с един доктор и една сестра.
– Сега ще заболи – ми каза той. Иглата започна да влиза, не усетих нищичко, чувствах, че сякаш държа себе си и всичко останало под здрав контрол. Слагаха ми някаква превръзка, когато посегнах и сграбчих крака на сестрата, стиснах я за коляното, хареса ми.
– Хей! Какво ти става, по дяволите?
– Нищо. Само се шегувам – казах на доктора.
– Искате ли да приберем тоя тип? – попита едно от ченгетата.
– Не, заведете го у тях. Имал е тежка нощ.
Ченгетата ме закараха, добро обслужване. Ако бях в Лос Анджелис, щяха да ме бутнат в изтрезвителя. Като стигнах до стаята си, изпих бутилка вино и си легнах.
Не отидох за отварянето на стария бар в 5.30. Понякога правех така. Понякога си стоях в леглото цял ден. Около 2 следобед чух няколко жени да си говорят пред прозореца.
– Не го знам този новия наемател, понякога си стои в стаята по цял ден със спуснати завеси и само си слуша радиото, друго не прави.
– Виждала съм го – каза другата. – Повечето време е пиян, ужасен човек.
– Мисля, че трябва да го помоля да се изнесе – рече първата.
Уф, мамка му, помислих си. Уф, мамка му. Мамка му, мамка му, мамка мамка му.
Изключих Стравински, облякох си дрехите и отидох в бара. Влязох.
– Ей, ето го бе!!!
– Помислихме, че са те пречукали!
– Ходи ли в бандитския бар?
– Ъхъ.
– Разкажи ни.
– Първо имам нужда от питие.
– Да, да, разбира се.
Скочът и водата пристигнаха, седнах на крайния стол. Мръсната слънчева светлина около 16-а и "Феърмаунт" се промъкна вътре, денят ми беше започнал.
– Слуховете – започнах аз, – че това място е опасно, напълно отговарят на истината... и им разказах в общи линии същото, което разказах и на вас.
Останалата част от историята е, че не можех да се среша два месеца, веднъж-два пъти пак посетих бандитския бар, добре се отнасяха с мен и малко след това напуснах Фили, търсейки си още беля, или каквото там си търсех. Намерих си белята, но другото, дето го търсех, още не съм го намерил. Може би го намираме, когато умрем, може би не. Имате си философски книги, имате си свещеник, имате си проповедник, имате си учени, така че не ме питайте, и стойте настрана от барове, в които МЪЖКИЯТ кенеф е на долния етаж.
Когато умря майката на Хенри, не беше лошо. Мило католическо погребение, свещеникът размаха няколко димящи пръчици и всичко приключи. Ковчегът остана затворен. От погребението Хенри отиде право на хиподрума, този ден му провървя. Там си намери едно жълто момиче с леко поведение и двамата отидоха в нейния апартамент, тя сготви пържоли и те го направиха. Когато умря баща му, беше по-сложно. Оставиха ковчега отворен и той последен се сбогува с баща си. Преди това гаджето на стареца, някоя си Шърли, която Хенри никога не беше виждал, тази Шърли се приближи до ковчега, стенейки и плачейки, и грабна мъртвата глава и я целуна. Трябваше да я дръпнат назад, после, когато Хенри слизаше по стълбите, тази Шърли го награби и почна да го целува.
– О, одрал си кожата на баща си!
Докато Шърли го целуваше, той се възбуди, а след като я отблъсна, нещо се забелязваше през панталоните му. Надяваше се, че хората не са го съгледали, отбеляза си наум да преслуша тази Шърли. Тя не беше много по-възрастна от него. От погребението Хенри отиде на хиподрума, но този път нямаше пийнала жълтурка, а загуби и пари. Старецът си бе оставил дамгата върху него.
Адвокатът каза, че завещание не е оставено, нямаше пари, но имаше къща и кола. Хенри не работеше, така че веднага се нанесе, и почна да пие. Пиеше със старото си гадже Маги. Ставаше към обяд и поливаше проклетата трева. И цветята, старецът обичаше цветята. Хенри поливаше цветята, стоеше там махмурлия, спомняйки си как старецът го мразеше, защото Хенри не обичаше да работи, само пиеше и ходеше по жени. Сега притежаваше проклетата къща и колата, а старецът беше в пръстта. Опозна се със съседите, особено с човека от северната страна, някакъв човек, който беше мениджър на пералня. Хари. Този Хари имаше двор, пълен с птици – 5 000 долара, обърнати на птици. Всякакви видове, отвсякъде, имаха странни цветове и странни форми и някои от тях говореха, едната непрекъснато повтаряше отново и отново: "Върви по дяволите, върви по дяволите". Хенри опръска с вода нещото, но нямаше полза, птицата попита "Имаш ли кибрит?", а после изстреля "Върви по дяволите" пет-шест пъти, много бързо, целият двор бе пълен с тези телени клетки. Хари живееше заради птиците. Хенри живееше заради пиячката и пичките. Навярно би опънал някоя от тия птици, как се чука птица?