Тя изпъшка и каза ААГ ЪХ, ОО АХ, ХЪ... тогава разбрах, че само се прави на заспала, опитваше се да запази виненото си достойнство, което си беше точно толкова ужасно и точно толкова истинско, колкото на всички достойни. Направо ѝ избивах червата с моята побъркана и извратена гордост.
Тя просто се преструва на заспала, а аз съм мъж и нищо, о, нищо не може да ме сломи!
Явно имах доста мъжка сила и цялото великолепие и тази ярост на жребец в мен, в момента, във всичко, ме бе обладала, ръгах, блъсках, шибах и всичко беше на шест.
Тогава в цялата възбуда одеялото се отметна, видях главата по-ясно. Тила и раменете – беше някой си Болди М. – американец от МЪЖКИ ПОЛ! Всичко ми омекна, строполих се назад в безсрамен ужас. Строполих се назад, гадеше ми се, пулех се в тавана, а наоколо нямаше капка пиене. Болди М. нито се раздвижи, нито проговори и накрая реших да заспя и да чакам сутринта.
Сутринта се събудихме и не обелихме дума. Някой дойде и събрахме малко пари за вино.
И дните си минаваха и аз го чаках да си замине, момичетата почнаха да ме гледат странно. Той стоя две седмици, три седмици, и не вдигаше платната, както се казва, една вечер, след като бях разтоварвал щайги замразена риба от вагони, с порязана, кървяща ръка, със скован крак, който една падаща щайга едва не счупи, докуцах до стаята си и заварих купон. Купонът не ми пречеше – никога не се заяждам за пиене на вино. Обаче мивката у нас беше започнала да става гнусна. Бяха ми опукали всичките консерви, използвали всички чаши, чинии, вилици и лъжици и всичкото това беше в мивката във водата, смърдящата вода, а мивката бе запушена, което също се ядваше, това си беше почти нормално, само че като погледнах в мивката и видях, че ми бяха открили и хартиените чинийки и ги бяха използвали и хвърлили в мивката и те си плаваха вътре. Това вече беше гадно, а на всичкото отгоре някой бе повърнал в мивката и щом видях и това, си налях цяла водна чаша вино, гаврътнах, разбих чашата в стената и изкрещях:
– ДОТУК БЕШЕ! ВСИЧКИ ВЪН! ВЕДНАГА!
Един по един се изнизаха, курвите и мъжете, чистачката Хелън, веднъж я бях опънал и нея, с бялата ѝ коса и всичко, и излязоха те церемониално, тъжно. Всички си отидоха освен Болди М.
Той си седеше на ръба на леглото и викаше:
– Ханк, Ханк, к'во става? К'во става, Ханк?
– Млъквай или ш'те нокаутирам, и бог да ми е на помощ!
Излязох до телефона в коридора, намерих номера на майка му. Той беше един от ония непорочни и много надарени, глупави, с висок коефициент на интелигентност копелета, които цял живот живеят с майка си.
– Вижте, г-жо М., моля ви, елате и си вземете сина. Ханк е на телефона.
– А, ето къде бил! И аз така си помислих, но не знаех къде живееш, обявихме го за изчезнал, зле му влияеш, Ханк. Слушай, Хенри, защо не оставиш момчето ми на мира? ("момчето" ѝ беше на 32 години.)
– Ще се опитам, г-жо М. А сега защо не дойдете да си го приберете?
– Просто не мога да разбера защо остана толкова дълго този път. Обикновено след ден-два му се приисква да се прибере вкъщи.
– Елате и си го вземете.
Дадох ѝ адреса и после се върнах в стаята.
– Майка ти идва да те вземе – му казах.
– Не, не искам да си вървя, не! Слушай, Ханк, има ли още вино? Имам нужда от питие, Ханк.
Налях му едно вино, налях едно и на себе си.
Той изпи част от виното.
– Не искам да си вървя – каза Болди.
– Слушай, постоянно те молех да си тръгнеш, ти не пожела да си тръгнеш. Имах два варианта, или да те пребия като куче и да те изхвърля на улицата, или да се обадя на майка ти. Обадих се на майка ти.
– Но аз съм мъж! Аз съм мъж, не виждаш ли? Аз участвах в китайския театър на военни действия! Аз водих китайските войски през пролетта! Аз бях старши-лейтенант в американската армия в моменти на опасност!
И това беше вярно. Наистина го бе правил, и е бил освободен от военна служба с почести. Пак напълних чашите.
– За Китайския театър – вдигнах наздравица аз.
– За Китайския театър – каза той.
Изпихме ги.
После той подхвана отново:
– Аз съм мъж! Дявол да го вземе, не виждаш ли, че аз съм мъж? Господи, не виждаш ли, че аз съм мъж?
Тя пристигна след около 15 минути и каза само една дума:
– Уилям!
След това посегна към леглото и го хвана за ухото, беше изгърбена стара женица, сигурно наближаваше шейсетте, хваща го тя за ухото, вдига го от леглото и както така си го държеше за ухото, го поведе през коридора, застана пред асансьора и натисна копчето, а той приведен почти надве и плаче, плаче през цялото време, ония големи, истински сълзи течаха, капеха, хлъзгаха се по лицето му. И го вкара в асансьора за ухото и докато слизаха, го чувах да вика "АЗ СЪМ МЪЖ, АЗ СЪМ МЪЖ, АЗ СЪМ МЪЖ!", и после отидох до прозореца и ги гледах как вървят по тротоара, още го държеше за ухото, тази стара жена на 60. И веднага го бутна в колата и обиколи от другата страна, докато той лежеше на седалката, и веднага потегли с единствената ми анална бройка, която викаше: "АЗ СЪМ МЪЖ, АЗ СЪМ МЪЖ!"