Накрая я обуздах, искам да кажа още мърдаше и не се беше отпуснала като умряла, определено трябва да ѝ го призная, обаче я обуздах, хванах ритъма, намерих го, уцелих го, уцелих го правилно много пъти и накрая като едно здание, което не поддава, поддаде, тя поддаде, аз я разпалих. Най-накрая тя изстена и изписка като малко дете и аз се изпразних, беше прелестно, после заспахме.
На сутринта като се събудихме, открих, че леглото е паднало на земята, бяхме строшили всичките четири крака в дивото си помпане.
– О, боже! – казах аз. – О, боже! Боже!
– К'во става, Ханк?
– Счупили сме леглото.
– Помислих си, че може така да стане.
– Да бе, ама нямам никакви пари. Не мога да платя ново легло.
– И аз нямам никакви пари.
– Май трябва да ти дам някакви пари, Ан.
– Не моля ти се недей ти си първият човек дето ме кара да почувствам нещо от години.
– Мерси, но сега трябва да се оправям с това проклето легло.
– Искаш ли да си ходя?
– Да, нищо лично. Заради леглото е. Притеснен съм.
– Добре, Ханк. Мога ли първо да ползвам тоалетната?
– Разбира се.
Облече се и отиде по коридора до кенефа. Като се върна, застана на вратата.
– Довиждане, Ханк.
– Довиждане, Ан.
Тъпо ми стана така да я оставя да си тръгне, но заради леглото беше, после се сетих за въжето, което си бях купил, за да се обеся, хубаво здраво въже. Видях, че и четирите крака на леглото бяха пропукани през средата, трябваше само да се превържат като човешки крака, вързах ги. После се облякох и слязох долу.
Хазяйката чакаше.
– Видях оная жена да си тръгва, тя беше уличница, г-н Буковски. Убедена съм, че е била във вашата стая. Твърде добре познавам останалите си наематели.
– Мамче – казах аз, – малцина мъже могат да минат без това.
После хванах улиците, запътих се към бара. Пиенето ми се отрази добре, обаче онова легло ме човъркаше, шантаво е, помислих си, човек, който иска да се самоубие, да е притеснен за някакво легло, но аз бях притеснен, така че халосах още няколко и се прибрах. Хазяйката чакаше.
– Г-н Буковски, не можете да ме метнете с това въже! Съсипали сте леглото! Бога ми, снощи горе трябва да е ставало нещо, че да са счупени всичките четири крака на леглото!
– Съжалявам – казах аз, – не мога да платя леглото, изгубих си работата като помощник-келнер, а "Харпърс" и "Атлантик Монтли" връщат всичките ми разкази.
– Е, взели сме ви ново легло!
– Ново легло?
– Да, Лайла в момента го сглобява.
Лайла беше красива дребна цветнокожа камериерка, бях я виждал само един-два пъти, защото тя работеше денем, а денем аз бях долу в бара и се наливах.
– Аз съм изморен – казах. – Може би не е зле да се качвам горе.
– Да, предполагам, че сте изморен.
Качихме се по стълбите заедно, минахме покрай платнен надпис на стената; БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ТАЗИ КЪЩА.
– Лайла! – каза хазяйката, като наближихме края на стълбището близо до стаята ми.
– Да?
– Как се справяш с леглото?
– Ах, боже, това проклето нещо ме разби! Не мога и не мога да пъхна после'ния крак! Нещо сякаш наникъде не пасва!
И двамата застанахме пред вратата ми.
– Чуйте, дами – казах аз, – моля да ме извините, трябва да отида до тоалетната за малко...
Отидох до тоалетната и изсрах едно хубаво бавно, но здраво водкобироуиски-винено лайно, каква смрад! Пуснах му водата и се върнах при стаята си. Като се доближих, чух един последен удар и после хазяйката ми се засмя и после и двете се засмяха заедно, тогава влязох, смехът им секна. Лицата им станаха доста строги, бих казал дори сърдити, красивата ми цветнокожа камериерка изтича навън и после надолу по стълбището и после я чух как се засмя отново, след това хазяйката застана на вратата и ме погледна.
– Моля ви, опитайте се да се държите прилично, г-н Буковски. При нас са отседнали само най-изискани наематели.
После бавно дръпна вратата и после тя бе затворена.
Погледнах леглото, беше стоманено.
След това се съблякох и се пъхнах гол между новите чаршафи на новото ми легло, Филаделфия, един часът следобед, небето се простряло навън надлъж и нашир, дръпнах чистия бял чаршаф и завивката до брадичката си и после заспах, сам, спокоен, благ и докоснат от чудото, всичко беше наред.
"Уважаеми г-н Буковски,
Казвате, че сте започнали да пишете на 35. А какво сте правили преди това?
И.Р.“