"Уважаеми И.Р.
Не пишех."
Мери опита всички трикове, тя наистина не искаше да си тръгне тази вечер, излезе от банята, като цялата ѝ коса беше прехвърлена от едната страна.
– Виж!
Току-що си бях налял още едно вино.
– Курва, шибана курва...
След това тя излезе, нацупила големите си устни, с дебел слой червило.
– Виж! Виждал ли си някога мисис Джонсън?
– Курво, ах, ти шибана курво...
Отидох и легнах на леглото, с цигара в едната ръка, чаша вино, полюшваща се на нощното шкафче, бос, по шорти и потник, непрани от една седмица, тя се примъкна и седна върху мен.
– Ти си най-големият боклук на всички времена!
– Ах, хахахахаха! – разкикотих се аз.
– Аз си тръгвам!
– Това не ме засяга, само за едно те предупреждавам!
– Какво?
– Не тряскай вратата, когато си излизаш, почвам да се уморявам от тряскащи се врати, треснеш ли тази врата, ще трябва да ти забия един.
– Не би ти стискало!
Тя наистина трясна вратата, когато си излезе, беше толкова силно, че изпаднах в шок. Стената спря да трепери, после аз скочих, пресуших чашата с вино и отворих вратата. Нямаше време да се облека, тя ме чу да отварям вратата и хукна да бяга, но беше на високи токчета, аз побягнах по шорти през коридора и я докопах на горните стъпала, завъртях я и я зашлевих през лицето с доста разтворена длан. Тя изпищя и падна, падна по стълбите надолу с главата и аз погледнах под роклята ѝ тези прекрасни дълги крака, обути в найлонови чорапи, виждах краката ѝ чак догоре и си помислих "мама му стара, трябва да съм луд!", но нямаше какво да се направи и бавно се върнах до вратата, отворих я, затворих я, седнах и си налях едно вино. Чувах я как реве навън, след това чух да се отворя друга врата.
– Какво става, слънчице? – беше друга жена.
– Той ме удари! Моят съпруг ме удари!
( Съпруг?)
– О, горкичката, дай да ти помогна!
– Благодаря.
– Какво ще правиш сега?
– Не знам. Няма къде да отида.
(лъжлива кучка)
– Слушай, вземи си стая под наем за тази нощ, а след като той отиде на работа, можеш да се върнеш.
– На работа! – изкрещя тя. – На работа! Това копеле не е работило един ден през живота си!!
Помислих си, че това е много смешно, толкова смешно, че просто не можех да спра да се смея. Трябваше да се обърна и да допра лице във възглавницата, та да не ме чуе Мери. Когато накрая спрях да се смея и отместих лице от възглавницата, станах и погледнах към коридора, всички си бяха отишли.
Тя се върна няколко дни по-късно и пак старата песен аз по шорти, вкисвах се, а Мери се кипреше, готова да си тръгне, опитвайки се да ми покаже какво щях да загубя.
– Този път няма да се върна! Наистина ми писна! Писна ми! Съжалявам, вече не мога да те понасям, ти наистина си прогнил до мозъка на костите и това е.
– Ти си курва, нищо повече от една шибана курва...
– Разбира се, че съм курва, иначе бих ли живяла с тебе!
– Хммм, не бях си го помислял по този начин.
– Помисли го.
Пресуших чаша вино.
– Този път ще те изпратя до вратата, лично ще я отворя и затворя и ще ти пожелая всичко най-хубаво, готова ли си, скъпа?
Отидох до вратата и застанах там по шорти, с пълна чаша в ръка и зачаках.
– Айде, айде, няма да те чакам цяла нощ. Дай най-накрая да си решим проблема, а? Ммммм?
Не ѝ хареса, излезе през вратата, обърна се, застана с лице към мен.
– Върви, върви, бягай в нощта, може би ще успееш да продадеш сифилистичната си путка за долар и четвърт на вестникарчето с липсващия палец и лице като гумена маска. Чао чао, скъпа.
Понечих да затворя вратата, когато тя вдигна чантичката си над главата, "Ти, проклет кучи сине!", видях чантичката да се стоварва и просто си стоях там с лека успокояваща усмивка на лицето, влизал съм в битка с някои яки момчета; женска чантичка беше последното нещо, от което можех да се притесня, стовари се. Почувствах я. Силно. Тя беше наблъскала нещото и в предната част, с която ме фрасна по главата, имаше бяло студено бурканче с крем. Беше като скала.
– Бейби – казах аз. Още се хилех и се държах за дръжката на вратата, но не можех да мръдна, бях замръзнал.
Тя отново ме халоса с чантичката си.
– Виж, бейби.
Отново.
– Ох, бейби.
Краката ми се подкосиха, докато се свличах бавно, тя продължаваше да ме налага по главата. Мери наистина се замая, по-бързо и по-бързо, сякаш искаше да ми спука черепа. Това беше третият ми нокаут в една скромна кариера, но първият, нанесен от жена.