– Централният ни аутфилдер се върна обратно на небето благодарение на една от твоите ножовки, купена от "Сиърс-Роубък" за $3.50.
Бъгси се засмя.
– Човек като мен може да ти се изпикае в окото и да ти предложи ментов сироп, затова съм тук, където съм.
– Коя е красавицата? – попитах го.
– А, това е Хелена. Хелена, това е Тим Бейли, най-лошият мениджър в бейзбола.
Хелена кръстоса тези найлонови неща, наречени крака, и аз простих на Криспин за всичко.
– Приятно ми е да се запознаем, г-н Бейли.
– Ахъм.
Мачът започна, старата история. На 7-ия ининг ни водеха с 10 на 0. Бъгси се чувстваше дяволски добре тогава, пипаше краката на тази мадама, отриваше се о нея, държеше целия свят в джоба си. Обърна се към мен и ми подаде една петдоларова пура. Запалих.
– Този тип верно ли беше ангел? – попита ме той, леко ухилен.
– Каза да му викаме за по-кратко Джей Си, да пукна, ако знам.
– Всеки път щом ангелите оплескат работата, сякаш Човекът надвива Господа – рече той.
– Не знам – казах аз. – Обаче си мисля, че да ти отрежат крилете, е все едно да ти отрежат кура.
– Може би е така. Но според мен силните движат нещата.
– Или смъртта слага точка на нещата, кое от двете?
Извадих люгера и го опрях в тила му.
– За бога, Бейли! Опомни се! Ще ти дам половината от всичко, което имам! Не, ще ти дам всичко, което имам – тая мадама, всичко, далаверата, – само махни тоя патлак от главата ми!
– Ако мислиш, че да убиеш, е проява на сила, тогава опитай нещо силно!
Натиснах спусъка, беше ужасно. Люгер. Части от черупчеста глава, мозък и кръв навсякъде – по мен, по найлоновите ѝ крака, по роклята ѝ...
Спряха мача за един час, докато ни изкарат оттам – мъртвия Бъгси, неговата откачена истерична жена и мен. После довършиха инингите.
Господ над Човека; Човекът над Господа. Майка правеше сладко от ягоди, докато всичко беше толкова гнусно.
На следващия ден в килията ми надзирателят ми подаде вестника.
"СИНИТЕ" ИЗЛИЗАТ НАПРЕД В 14-ИЯ ИНИНГ, ПЕЧЕЛЯТ 12-11 МАЧА И ШАМПИОНАТА."
Приближих се до прозорчето на килията, на осмия етаж. Смачках вестника на топка и го пъхнах между решетките, пъхнах го, размахах го и го метнах през решетките и докато падаше във въздуха, го гледах, вестникът се разгъна, като че ли имаше криле, мамицата му, носеше се надолу като всеки раздиплящ се вестник, към морето, онези бели и сини вълни там долу, а аз не можех да ги докосна. Господ надвива Човека винаги и непрекъснато. Каквото и там да беше Господ – шибана картечница или рисуването на Клий, а сега онези найлонови крака се усукват около някой друг тъпанар. Малоун ми дължеше 250 хилядарки и не можеше да ги плати. Джей Си с криле, Джей Си без криле, Джей Си на кръста, още малко живот имаше в мен и аз прекосих килията, седнах на това затворническо гърне без капак и почнах да сера, бивш мениджър в първа лига, бивш човек, и мижав ветрец лъхна през решетките и мижав път пред мен.
Топло беше там вътре, отидох до пианото и засвирих, не знаех как да свиря на пианото, просто удрях клавишите. Някои хора танцуваха на кушетката, после погледнах под пианото и видях едно момиче, излегнало се долу с вдигната рокля до бедрата, с едната ръка свирех, с другата се пресегнах и я обарах. Дали от лошата музика или от обарването момичето се събуди, измъкна се изпод пианото, хората спряха да танцуват на кушетката. Отправих се към кушетката и спах петнайсет минути, не бях спал две нощи и два дни. Топло беше там вътре, топло, когато се събудих, повърнах в една чаша за кафе. Тя се напълни и трябваше да продължа на кушетката, някой донесе голяма тенджера, точно навреме, повърнах, прокиснало. Всичко беше прокиснало.
Станах и влязох в банята, двама мъже бяха там голи. Единият държеше крем за бръснене и четка и насапунисваше хуя и топките на другия.
– Чуйте, трябва да се изсера – рекох им.
– Айде – каза насапунисваният. – Ние няма да те притесняваме.
Аз се приближих напред и седнах на чинията.
Мъжът с четката каза на другия, когото насапунисваше:
– Чух, че Симпсън го изритали от Клуб 86.
– "Кей Пи Еф Кей" – отбеляза другият – уволняват повече хора, отколкото Дъглас Еъркрафт, Сиърс Роубък и Трифти Дръгстор, взети заедно. Една погрешна дума, едно изречение в разрез с техните предварително установени идеи за хуманност, политика, изкуство и т.н. и с тебе е свършено, единственият човек, на когото може да се разчита в КПФК, е Елиът Минц – той е като детско акордеонче: без значение колко го притискам, излиза един и същ звук.
– Давай сега – каза мъжът с четката.