– К'во се е случило?
– Момчетата казват, че не се справяш както трябва с това място, тук било пълно с курви, а ти си си играл с тях. С техните разголени цици и путки, и ти си ги смучел и ближел и си им вкарвал език. Това ли се случва тук рано сутрин?
– Ами не точно.
– Ще се наложи да заема твоето място, докато не намеря някой, на когото мога да разчитам повече, трябва да разбера какво става тук.
– Окей, това си е вашият цирк, Сандерсън.
Мисля, че беше две нощи по-късно, когато на излизане от бара реших да мина покрай старата бензиностанция, имаше две или три полицейски коли спрели наоколо.
Видях Марти, един от таксиджиите, с които се разбирах. Отидох при него.
– К'во става, Марти?
– Намушкали са Сандерсън и са убили един от таксиджиите с неговия пистолет.
– Исусе, като на филм. Таксиджията, дето са го застреляли, да не е Пинели?
– Ъхъ. Откъде знаеш?
– В корема ли са го улучили?
– Ъхъ, ъхъ, откъде знаеш?
Бях пиян. Тръгнах обратно към стаята си. Грееше висока нюорлийнска луна. Продължих да вървя към стаята си и скоро сълзите се застичаха, голям поток от сълзи на лунната светлина, и тогава те спряха и аз усетих как изсъхват върху лицето ми, опъвайки кожата, стигнах до стаята си, не си направих труда да паля лампата, свалих си обувките, чорапите и тупнах по гръб на леглото без Елзи, моята великолепна чернокожа курва, и след това заспах. Спях през всеобхватната тъга и когато се събудих, се зачудих кой ще бъде следващият град, следващата работа, станах, обух си обувките и чорапите и излязох навън да си купя бутилка вино. Улиците не изглеждаха добре, рядко изглеждаха добре. Това беше структура, планирана от плъхове и хора, и ти трябваше да живееш и да умреш в нея. Но както веднъж каза един приятел: "никога нищо не ти е обещавано, не си подписвал никакъв договор." Влязох в магазина за вино.
Копелето се наведе съвсем леко напред в очакване на мръсните си монети.
Надраскани бележки върху картони от ризи по време на двудневен запой:
Когато Любовта се превърне в заповед, Омразата може да се превърне в удоволствие.
Ако не рискуваш, никога няма да спечелиш.
Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.
Ако искаш да разбереш къде е Господ, попитай пияницата.
В окопите няма ангели.
Липсата на болка означава край на осезанието; всяка наша радост е сделка с дявола.
Разликата между изкуството и живота е в това, че изкуството е по-поносимо.
По-интересен ми е някой жив американски клошар, отколкото някой мъртъв древногръцки бог.
Няма нищо по-скучно от истината.
Добре уравновесеният индивид е луд.
Почти всеки се ражда гений и го погребват идиот.
На смелия му липсва въображение. Обикновено причина за страхливостта е липсата на подходяща диета.
Половото сношение е да нариташ смъртта в задника, докато си пееш.
Когато хората управляват правителства, те не се нуждаят от правителства; дотогава ние ще сме прецакани.
Интелектуалецът е човек, който казва прости неща по труден начин; човекът на изкуството казва трудни неща по прост начин.
Всеки път, когато ходя на погребение, се чувствам сякаш съм ял сладкиши от пшенични зародиши.
Капещи кранове, пръдни от страст, спукани гуми – всички те са по-тъжни от смъртта.
Ако искаш да разбереш кои са ти приятели, нека те осъдят и пратят в затвора.
Болниците са място, където се опитват да те убият, без да ти обяснят защо. Студената и премерена жестокост на американската болница не е причинена от лекарите, които са се преуморили от работа или които са свикнали и са отегчени до смърт, тя е причинена от лекари, на които се плаща твърде много,твърде много за твърде малко свършена работа и на които невежите се възхищават като на вещери лечители, докато повечето от лекарите не могат да различат космите на задника си от настъргана целина.
Преди някой столичен ежедневник да покаже някакво зло, той измерва собствения си пулс.
Край на картоните от ризи.
Ето ви една коледна приказка, дечица – съберете се около мен.