– А – каза приятелят ми Лу, – мисля, че се сетих.
– Така ли?
– Ахам.
Налях още вино.
– Ние работим заедно – продължи той.
– Така е.
– Ти имаш дар слово, разказваш интересни истории, без значение дали са истински или не.
– Истински са.
– Искам да кажа, че няма значение, слушай сега, ето какво ще направим. Надолу по улицата има един скъпарски бар, знаеш го – при Молино. Влизаш значи там и всичко, което ти трябва, са пари за първото питие, ще съберем пари. Ти сядаш и си пазиш питието и се оглеждаш за някой, дето вади пачка, там ходят разни дебелаци, забелязваш го и отиваш при него. Използвай някакъв претекст, сядаш до него и го подхващаш, включваш на глупостите, ще му хареса, ти дори имаш речника, когато си на градус, една нощ даже твърдеше, че си хирург, описа ми цяла операция на мезентерий на дебелото черво, така, значи той ще ти купува питиета цяла нощ, ще пие цяла нощ. Не му позволявай да спира.
И когато дойде време да затварят, ти го водиш на запад близо до "Алварадо Стрийт", водиш го на запад покрай уличката... казваш му, че ще му намериш някое младо хубаво путе, кажи му каквото ти дойде, само го водиш на запад, аз те чакам в уличката с това.
Лу се протегна зад вратата и се появи с бейзболна бухалка. Беше много голяма бухалка, поне килограм и двеста грама.
– Боже господи, Лу! Ти ще го убиеш!
– Оо, няма, не можеш да убиеш пиян, знаеш го! Може би ако е трезвен, бих го убил, но пиян – само ще загуби съзнание, взимаме портфейла и офейкваме в различни посоки.
– И последното нещо, което ще си спомни – отбелязах аз, – е, че е бил с мен.
– Така е.
– Искам да кажа, че той ще ме запомни, може би размахването на бухалката е по-добрият край на акцията.
– Трябва да размахам бухалката, това е единственият начин да се справим, защото не съм по твоята част с глупостите.
– Не са глупости.
– Тогава ти беше хирург, искам да кажа...
– Остави, нека така да се изразя – не мога да направя такова нещо, да подмамя будала, защото в същността си аз съм добър човек, не съм такъв.
– Ти не си добър, ти си най-долният кучи син, когото някога съм срещал, затова ме кефиш. Искаш ли да се бием сега? Иска ми се да те сборя. Ти удряш първи. Като бях в мините, веднъж се млатихме с един с дръжки на кирки, той ми счупи ръката с първата тупалка и всички решиха, че ме е победил, преборих го с една ръка. След боя не беше същият. Смахна се, постоянно говореше с разкривена уста, ей така за нищо. Ти удряш първи.
И тикна към мен сплесканата си крокодилска глава.
– Не, ти удряш първи – рекох му аз. – Тупаник, майка!
Той го направи, гътна ме назад в стола ми. Изправих се и му забих един в корема, следващият ме залепи за кухненската му мивка, една чиния падна на пода и се счупи, грабнах празна бутилка от вино и я метнах по него. Той се наведе и тя се разби във вратата, после вратата се отвори, беше нашата млада русокоса хазяйка – фигура, хубост, младост, беше много смущаващо, двамата стояхме там и я гледахме.
– Стига толкова – рече тя.
После се обърна към мен:
– Снощи те видях.
– Не си ме видяла снощи.
– Видях те в празния парцел до нас.
– Не съм бил там.
– Там беше, просто не си спомняш, стоеше там пиян, видях те на лунната светлина.
– Добре де, и к'во!?
– Пикаеше, видях те на лунната светлина как пикаеш в центъра на празния парцел.
– Не ми прилича да съм бил аз.
– Ти беше. Направиш ли го още веднъж, и си аут. Това тук не може да се случва.
– Коте – каза Лу, – обичам те, о, толкова те обичам, легни си с мен само веднъж и ще си отрежа и двете ръце, заклевам се!
– Млъкни, тъп алкохолик!
Тя затвори вратата и ние седнахме и пихме вино.
Намерих някакъв, дебелак, цял живот са ме уволнявали такива дебели мизерници като него. От нищо и никакви ниско платени скапани служби, очертаваше се да е добре, почнах да говоря, не се чувах съвсем какво говоря, искам да кажа, че усещах само как устата ми се движи, но той слушаше и се смееше, и кимаше, и купуваше питиета, имаше ръчен часовник, шепа пръстени, пълен глупав портфейл, трудна работа беше, но пиенето я улесни. Разказах му няколко истории за затвори, за банди по влаковете, за бардаци. Харесаха му историите за бардаци, разправих му за пича, който влязъл гол в банята, чакал около час, докато курвата вземе хапче против запек и после курвата дошла и целия го изпръскала с лайна, и той се изпразнил в тавана.
– Оо, не! Наистина ли?
– Оо, да! Наистина.
После му разказах за онзи, дето идвал на всеки две седмици и плащал добре, друго не искал, освен курва в стаята. Двамата се събличали, играели на карти и си говорели, просто си седели, след два часа той се обличал, казвал довиждане и си излизал, никога не докоснал курвата.