Выбрать главу

– По дяволите – изруга той.

– Ъхъм.

Реших, че няма да имам нищо против тежката бухалка на Лу да удари хоумрън в този череп, какъв дебел шибаняк. Каква безполезна буца лайно, изсмукваща живота от приятеля си и от себе си. Той седеше тромав и величествен, знаеше само как да я кара по лесния начин в едно побъркано общество.

– Харесваш млади момичета, нали? – попитах го.

– Оо да, да, да!

– Примерно около 15 и половина?

– Ох, господи, да!

– Има една, дето идва в 1.30 ч. От Чикаго, при мен ще бъде около 2.10 ч. Чиста е, сексапилна, интелигентна, голям риск поемам, така че трябва да ми се довериш, искам десет долара предварително и още десет като свършиш, много ли е?

– О, не. Добре е – той бръкна в джоба си и извади една от мръсните си десетачки.

– Окей. Като затворят тука, идваш с мен.

– Разбира се, разбира се.

– Тя значи има и едни сребърни шпори с инкрустирани рубини, може да си ги обуе и да пришпори бедрата ти точно когато се празниш, ще ти хареса ли? Но това е пет долара отгоре.

– Не, предпочитам без шпори – отвърна той.

В 2 ч. най-накрая го навих и го изведох оттам, надолу към уличката, може би Лу изобщо нямаше да е там. Може би виното ще го хване и просто ще се върне, такъв удар може да убие човек или да му размъти мозъка за цял живот. Ние се клатушкахме на лунната светлина, наоколо нямаше никой, улиците пусти.

Очертаваше се да е лесно.

Пресякохме към уличката. Лу беше там.

Но дебелакът го видя. Вдигна ръка и се наведе, когато Лу завъртя бухалката, и тя ме уцели точно зад ухото.

Паднах в уличката, пълна с плъхове (за миг си помислих: десетачката е у мен, десетачката е у мен), паднах в уличката, пълна с използвани презервативи, изрезки от стари вестници, изгубени шайби, пирони, кибритени клечки, кибритени кутии, изсъхнали червеи, паднах в уличката на лепкави свирки и садистични мокри сенки, на прегладнели котки, мародери, педерасти... тогава ми хрумна – късметът и пътят бяха мои:

Кротките ще наследят земята.

Едва дочух как дебелакът избяга, усетих как Лу посяга към портфейла ми. После припаднах.

***

Този в парната баня беше богато копеле, плачеше, имаше всички плочи на Й. С. Бах и въпреки това никаква файда от тях. Имаше прозорци от рисувано стъкло, както и снимка на пикаеща монахиня, и пак никаква файда. Веднъж наредил да убият един таксиметров шофьор по пълнолуние в пустинята Невада, докато той гледал, минало му за трийсет минути, връзвал кучета за кръстове и изгарял очите им със скъпите си пури. Стари истории, беше чукал толкова много хубави млади златоноги момичета, но и от това нямаше полза вече.

Нищо.

Гореше екзотична папрат, докато се къпе, хвърляше питиета в лицето на иконома си.

Богато копеле, хитрец си беше той. Истински стар мръсник. Плюещ в червата на розите.

Продължи да реве там на масата, докато пушех от скъпите му пури.

– Помогни ми! О, Господи, помогни ми! – изкрещя той.

Беше време.

– Чакай малко – казах му аз.

Отидох до чекмеджето и взех колана, и после той се наведе, качен върху масата, и цялата тази бяла месеста каша, този космат отвратителен задник, и аз замахнах и го шибнах здраво с катарамата на колана, отново и отново:

ФРАС! ФРАС!

ФРАС! ФРАС! ФРАС!

Той падна от масата като рак, търсещ море. Изпълзя на пода и аз го последвах с катарамата.

ФРАС!

ФРАС!

ФРАС!

Докато отново изкрещяваше два-три пъти, аз се наведох и го изгорих с пурата.

После се просна на земята, усмихнат.

Влязох в кухнята, където адвокатът му седеше и пиеше кафе.

– Свърши ли?

– Аха.

Той отброи пет десетачки и ги хвърли през масата, сипах си кафе и седнах, пурата все още беше в ръката ми. Хвърлих я в мивката.

– Господи – казах аз. – Боже господи.

– Мда – обади се адвокатът. – Предишният издържа само месец.

Седяхме там и отпивахме от кафето, кухнята беше хубава.

– Ела и следващата сряда – рече той.

– Защо ти не го направиш вместо мен? – попитах аз.

– Аз? Прекалено чувствителен съм!

Двамата се засмяхме и аз пуснах 2 бучки захар.

***

Той се изсули през шахтата на пералнята и докато се из- мъкваше, Максфийлд го удари с дръжката на брадвата, като му счупи врата. Преджобихме го. Бяхме объркали човека.

– Уф, мамицата му – каза Максфийлд.

– Уф, мамицата му – казах аз.

Качих се горе и се обадих.