Двамата мълчахме и гледахме трупа.
– Що не се обадиш на Стайнфелт? – попита Максуел.
–" Що"?
– Аха. "Що"?
– Наистина ми лазиш по нервите.
Качих се горе и свалих слушалката от куката, всеки друг телефон в Америка си лежи на поставка, всички слушалки се затварят, няма вече куки – ето ти едно шибано нещо, което виси на кука като огромна негърска пишка. Свалих слушалката, взех я в ръце. Беше потна, разбира се. И омацана с изсъхнали спагети или както там се пише – изсъхнали червеи, изгубили последното надбягване.
– Стайнфелт – казах аз.
– Кой спечели на деветото? – попита той.
– Харнис или Дел Map?
– Харнис.
– Джонбой Стар, влезе с пет хиляди продажна цена. Бягаше за 6 на Спокейн с Азафър, пост 8, 6 към 2 и половина. Стигна пост 2, прехвърли се на Джак Уилямс. Сутрешна линия 4. Отвори 7 към 2. В последната минута го свали на 2 към едно. Лесно спечели.
– Кой е твоят?
– Смоук Консърт.
– Е тогава за к'во ме търсиш, да го еба? – попита той.
– Стреляй педераст проклет куц – отвърна Стайнфелт.
– Призраци – казах аз. – призраци долу леко. Много леко.
– Да ти го начукам два пъти – каза Стайнфелт.
Затвори.
И аз, аз се върнах обратно, аз, аз, аз се върнах, ако съм се върнал. Банко, Бенко, Секстина-винк вик. Фанфари за обикновения човек на Коупланд се чуваше от жицата отгоре. Максфийлд пак се трудеше върху пълния с буболечки труп.
Погледнах го. Погледнах го за миг.
– Приятелю – рекох му аз, – работата ни не е лесна и съдбите ни са незавършени, помисли за Африка, помисли за Виетнам, помисли за Уотс, Детройт; помисли за бостънския Ред Сокс и за Общинския музей на Лос Анджелис, окръжния искам да кажа. Помисли за каквото и да е. Помисли колко зле изглеждаш в огледалото на живота.
– Бляк – отвърна Максфийлд.
Упадъкът и Падението на Запада са пред очите ми. Само ми дайте още десет години, десет години още. Скъпи Шпенглер. Освалд? ОСВАЛД???? Освалд Шпенглер.
Отидох от другата страна, седнах на пералнята и зачаках.
– Седни, Стиркоф.
– Благодаря ви, сър.
– Опъни си краката.
– Много мило от ваша страна, сър.
– Стиркоф, чух, че пишеш статии за справедливостта, равенството; също и за правото на радост и оцеляване. Стиркоф?
– Да, сър?
– Мислиш ли, че в света ще настъпи всеобхватна и разумна справедливост?
– Не, сър.
– Защо тогава пишеш тези боклуци? Не се ли чувстваш добре?
– Напоследък се чувствам странно, сър, все едно полудявам.
– Много ли пиеш, Стиркоф?
– Разбира се, сър.
– Правиш ли го сам?
– Непрекъснато, сър.
– Как?
– Не ви разбирам, сър.
– Искам да кажа как го правиш?
– Четири-пет сурови яйца и един фунт хамбургер във ваза с тънко гърло, докато слушам Вон Уилямс или Дариус Милход.
– Стъкло?
– Не, задник, сър?
– Имам предвид вазата, стъклена ли е?
– Разбира се, че не, сър.
– Някога женил ли си се?
– Много пъти, сър.
– Какво не вървеше?
– Всичко, сър.
– Кой е най-хубавият задник, който си имал?
– Четири-пет сурови яйца и един фунт хамбургер във...
– Добре, добре!
– Да, така е.
– Осъзнаваш ли, че твоят копнеж за справедливост и по-добър свят е само параван, зад който криеш упадъка и срама, и провала, които са вътре в теб?
– Ахъм.
– Баща ти зъл човек ли беше?
–Не знам, сър.
– Какво искаш да кажеш с това не знам? Искам да кажа, че е трудно да сравня, нали разбирате, имам само един баща.
– На умен ли ми се правиш, Стиркоф?
– О, не, сър, както казахте, справедливостта е невъзможна.
– Баща ти биеше ли те?
– Редуваха се.
– Мислех, че имаш само един баща.
– С всеки човек е така. Искам да кажа, че майка ми също ме биеше.
– Тя обичаше ли те?
– Само като продължение на себе си.
– Какво друго може да бъде любовта?
– Здравият разум да обичаш силно нещо много хубаво, не е задължително да имате кръвна връзка, това може да бъде червена плажна топка или препечена филия с масло.
– Значи можеш да обичаш препечена филия с масло?
– Само някои, сър, в определени сутрини, в определени лъчи на слънчевата светлина. Любовта пристига и си отива без предупреждение.
– Възможно ли е да обичаш човешко същество?
– Разбира се, особено ако не го познаваш твърде добре. Обичам да гледам хората през прозореца как ходят по улицата.
– Стиркоф, ти си страхливец.
– Разбира се, сър.
– Какво е твоето определение за страхливец?
– Човек, който мисли два пъти, преди да се впусне в битка с голи ръце с лъв.