– Браво! Браво! – аплодирах я аз.
Тя се наведе и си запали цигара.
– Наистина ли ти хареса?
– Разбира се. Знам какво има предвид Грегарио, като казва, че притжаваш класа.
– Ок, какво има предвид?
– Нека пийна още едно.
– Добре, и аз ще се включа.
– Класата е нещо, което виждаш, чувстваш, трудно се определя, можеш да го видиш и при хората, и при животните. Виждаш го и при акробати на трапец, докато вървят на арената, нещо в походката, нещо в маниера, те притежават нещо отвътре и отвън, но най-вече отвътре и то задвижва това отвън, ти го правиш, докато танцуваш, вътрешното задвижва външното.
– Да, и аз така го чувствам, не е просто сексуално кълчене, то е чувство, аз пея, говоря чрез танца си.
– Наистина е така. Усетих го.
– Ама слушай, искам да ме критикуваш, искам да ми подсказваш идеи, искам да се усъвършенствам, затова ми е тази сцена, затова се упражнявам, говори ми, докато танцувам, не се притеснявай да ми казваш разни неща.
– Ок, още няколко питиета и ще се отпусна.
– Заповядай!
Тя се качи на сцената, но зад завесата, появи се в различни дрехи.
"Когато любимата от Ню Йорк казва лека нощ, е рано сутрин."
"Лека нощ, скъпа"
Трябваше да се надвиквам с музиката, чувствах се като тузарски режисъор с ненормален холивудски мозък.
– Не се усмихвай, като излизаш. Вулгарно е. Ти си дама. Те се забравят с теб. Ако Бог имаше путка, ти щеше да си бог с малко повече великодушие. Ти си свята, имаш класа, нека го разберат!
Добре се справях с уискито, намерих цигари на леглото и ги палех една след друга.
– Точно така, точно така. Ти си сама в стая! Няма публика. Искаш любов чрез секс, любов чрез агония!
Части от костюма ѝ започнаха да падат.
– Сега, сега внезапно кажи нещо! Кажи го, докато си тръгваш от сцената, изсъскай го, подхвърли го през рамо, кажи първото, което ти дойде на ум, например "Картофи хвърлят полунощен лук"!
– Картофи хвърлят полунощен лук! – изсъска тя.
– Не, не! Ти кажи нещо! Нека да е твое!
– Курвичке курвичке духай ми!
Почти свърших. Още уиски.
– Сега в целта, в целта! Смъкни тази проклета лента! Нека да видя лицето на вечността!
Тя го направи, цялата спалня пламна.
– Сега се забързай, бързо, все едно че си загубила ума,ти си без задръжки!
Тя го направи, за миг онемях, цигарата изгори пръстите ми.
– Изчерви се! – изкрещях аз.
Тя се изчерви.
– Сега бавно, бавно, бавно, ела към мен! Браво, браво, бавно, пред теб цялата турска армия надървена!Към мен, бавно, о, Господи!
Тъкмо щях да скокна на сцената, когато тя изсъска:
– Курвичке курвичке духай ми!
После беше твърде късно.
Пих още едно, казах ѝ "довиждане", отидох си вкъщи, изкъпах се, избръснах се, измих чиниите, взех кучето и едва успяхме да стигнем до спирката навреме.
Мириам беше уморена.
– Какъв ден – рече тя. – Една от онези тъпачки се размотаваше наоколо и смазваше пишещите машини, всички спряха да работят, трябваше да извикат техника. "Кой по дяволите е смазал тези машини?" – развика ни се той. После Конърс ни навика да наваксаме загубеното време, хайде, изготви онези сметки, не си усещам пръстите от удряне на тези скапани клавиши.
– Добре изглеждаш, бейби. Вземи си топла баня, удари няколко питиета и ще се оправиш, във фурната има пържени картофи, говежди пържоли с домати и топла чеснова франзела.
– Ужасно съм уморена!
Седна на стол, ритна си обувките и аз ѝ донесох питие, въздъхна и каза, като гледаше навън:
– Тези пълзящи секирчета са много красиви така огрявани от слънцето.
Тя беше просто едно мило момиче от Ню Мексико.
Е, видях Рени няколко пъти след това, но никой от другите пъти не беше като първия, а и ние никога не правихме секс. Първо, аз се стараех да съм внимателен заради Мириам и, второ, бях изградил такава представа за Рени като актриса и дама, че и двамата почти си повярвахме, всеки сексуален контакт би развалил безпристрастното взаимоотношение артист-критик и би преминал в тормоз от типа "притежавам или не притежавам", всъщност беше адски забавно и откачено, но не Рени ме изигра, а малката дебелана на гаражния техник в задната къща. Дойде една сутрин към 10 ч. да вземе назаем кафе или захар, или нещо друго. Беше облечена в широк пеньоар или в каквото там беше облечена и се наведе да вземе кафето или другото нещо от нисък шкаф, и гърдите ѝ се показаха.
Беше грубо, тя се изчерви и се изправи, усещах топлина навсякъде, все едно че бях затворен с тонове енергия, които си правят с мен каквото си искат, преди да се опомня, се прегръщаме, докато съпругът ѝ се търкаляше под някаква кола върху своята малка платформа на колела, псуваше и въртеше гаечен ключ с грес. Тя беше дебела маслена кукличка. Направихме го в спалнята и бе хубаво, странно се почувствах да я видя как влиза в банята, която Мириам винаги ползваше, после си тръгна. Никой от нас не проговори от момента, когато тя беше поискала да вземе нещо назаем, каквото и да е било. Мен може би.