– Точно така – потвърди домашната прислужница Фелика. Но Фелика спря да чисти къщата, каза, че това не е важно. Но трябваше да я задържа, защото беше почти толкова добра в леглото, колкото Йевона и освен това готвеше хубаво, макар че никога не бях сигурен с какво ме храни.
Докато Йевона беше бременна с първото ни дете, забелязах, че тя се държи по-странно откогато и да било. Продължаваше да сънува откачени сънища и ми сподели, че някакъв демон се опитва да се настани, вътре в нея. Описа ми гадината. Котката ѝ се явяваше в две форми, едната беше мъж, който много приличаше на мен. Другата – същество с човешко лице, котешко тяло, орлови крака и нокти и прилепови криле, нещото никога не ѝ говорело, но докато го гледала, странни идеи ѝ се въртели в главата, странната идея, дето ѝ се въртяла в главата, бе, че аз съм отговорен за нещастието ѝ и че съм провокирал у нея непреодолим порив към унищожение, не на хлебарките или мухите, или мравките, или мръсотията, събрала се по ъглите, а на неща, които ми костваха пари. Изпочупи мебелите, скъса транспарантите, изгори завесите и дивана, хвърляше тоалетна хартия из стаята, остави ваната да прелее и наводни цялата къща, водеше ужасно дълги междуградски разговори с хора, които бегло познаваше, изпаднеше ли в това състояние, единственото, което можех да направя, беше да си легна с Фелика, да се опитам да забравя, да го направя 3-4 пъти, ползвайки всички трикове в книгата.
Най-накрая предложих на Йевона да отиде на психиатър. Тя каза:
– Разбира се, и много добре, но това са глупости, всичко е в главата ти: ти си демонът и ТИ си лудият!
– Добре, бейби, но да идем при човека, а?
– Сядай в колата, идвам веднага.
Изчаках, когато излезе, бе с къса пола, на високи токове, с нови найлонови чорапогащи и дори с грим. Беше се срешила за пръв път, откакто се оженихме.
– Дай ми една целувка, бейби – казах аз. – Надървих се.
– Не. Хайде да вървим при психиатъра.
При психиатъра тя се държа повече от нормално. Не спомена за демона, смееше се на тъпи вицове и не дрънкаше глупости, винаги оставяше доктора да води разговора, той я обяви за физически и психически здрава. За физическото ѝ здраве знаех, прибрахме се и тя изтича в къщата и си свали късата пола и високите токове и си облече мърлявата червена роба. Легнах си с Фелика.
Дори след като се роди първото ни дете (моето и на Йевона), Й. продължи да вярва изцяло на демона, а той продължи да ѝ се явява, шизофренията се развиваше. Веднъж бе тиха и нежна; друг път ставаше мърлячка, бъбрица, тъпачка, джаста-праста и доста зла.
И той току започваше да бръщолеви, все несвързано.
Понякога тя стоеше в кухнята и аз чувах това грозно мучене, много силно, приличаше на мъжки глас, доста дрезгав.
Влизах и я питах:
– К'во става, захарче? Е, аз пък ще бъда мръсен идиот – казвах, наливах си голямо питие, влизах в предната стая и сядах.
Един ден, когато тя беше в кофти настроение, успях да вкарам у нас психиатър, той се съгласи, че жена ми не е добре с психиката и ме посъветва да я изпратя в психиатрия. Подписах необходимите документи и получих дата за делото, отново изкара късата пола и високите токове, само че този път тя не играеше тъпата и обикновена мадама, превключи на интелектуална вълна, говореше превъзходно в защита на душевното си здраве, изкара ме подъл съпруг, който се опитва да се отърве от жена си. Успя да постави под съмнение показанията на неколцина свидетели.
Обърка двама съдебни лекари, съдията, след консултация с лекарите, обяви:
– Съдът намира доказателствата за недостатъчни, за да въдвори г-жа Радовски в психиатрия. С това настоящото дело се закрива.
Закарах я обратно у дома и я изчаках да се преоблече в мърлявата червена роба. Когато се върна навън, аз ѝ казах:
– Мама му стара, ти ще МЕ побъркаш!
– ТИ СИ побъркан – отвърна тя. – А сега що не си легнеш с Фелика и не опиташ да си оправиш потиснатото настроение.
Така и направих, този път Й. гледаше, стоейки край леглото, усмихвайки се, пушейки дълги цигари с цигаре от слонова кост. Може би най-накрая бе постигнала спокойствие. Това доста ме зарадва.
Но на другия ден, на връщане от работа, на алеята ме срещна хазяинът:
– Г-н Радовски! Г-н Радовски! Жена ви, ЖЕНА ВИ се заяжда и спори със съседите, счупила е всички стъкла в къщата, ще трябва да ви помоля да се изнесете!
Ами събрахме багажа и – аз, Йевона и Фелика – тримата се занесохме в къщата на Йевонината майка в Глендейл. Мамчето беше стабиляга, но всички онези заклинания и магически огледала и запален тамян я изкараха от равновесие. Затова предложи да се преместим в една ферма, нейна собственост, близо до Фриско. Оставихме бебето у майка ѝ и заминахме, но щом пристигнахме, заварихме главната постройка заета от някакъв изполичар, едър тип с черна брада стоеше на прага, някой си Файнал Бенсън, така ни съобщи, че се казва, и добави: