При вида на писмото аз въздъхнах с тихо отчаяние и то не само защото току-що бях продал душата си на Американските пощенски служби срещу една поничка. Просто се случи така, че наскоро бях прочел статия за играта на думи в списание „Смитсониън“, в която авторът твърдеше, че някакъв гявол изпратил навремето писмо, адресирано по един закачливо двусмислен начин до
HILL
JOHN
MASS
и писмото стигнало, след като Американските пощенски служби разшифровали, че адресът трябва да бъде прочетен като: John Underhill, Andover, Mass. Схванахте ли?12
Историята е наистина хубава и би ми се искало да й повярвам, но съдбата на моето писмо до Калифорния, току-що завърнало се след четиридесет и един дневно пътешествие на запад изглежда предполагаше, че е необходимо да имаме едно наум по отношение на пощенските служби и техните способности да открият нечии дири.
Проблемът с моето писмо беше, че го бях адресирал просто до „Блек Оук Букс, Бъркли, Калифорния“ без да вписвам улицата или номера, тъй като не знаех нито едно от двете. Осъзнавам, че това не е пълен адрес, но все пак е доста по-ясен от „Hill John Mass“, а освен това „Блек Оук Букс“13 е установена институция в Бъркли. Всеки, който познава града, а аз със своята причудлива наивност предположих, че в тази категория влизат и местните пощенски власти, би трябвало да знаят за „Блек Оук Букс“. Но не. (Между другото един Господ знае какво е правило писмото ми в Калифорния в продължение на близо шест седмици, макар че се върна с хубав тен и с непреодолима нужда да опознае своето истинско аз).
А сега, за да не се разстроим напълно от тази печална история, позволете ми да ви кажа, че малко преди да си замина от Англия, „Роял Мейл“ ми доставиха 48 часа след като е било пуснато, писмо, адресирано до „Бил Брайсън, Писател, Йоркшър Дейлс“, което е един доста впечатляващ пример за успешно проследяване на дири. (Няма значение, че на човека, който беше писал писмото, му хлопаше дъската).
И ето ме, разкъсван вътрешно между едни пощенски служби, които никога не ме хранят, но могат да се справят с предизвикателства и други пощенски служби, които ми дават безплатни лепенки и ме обслужват бързо, но не могат да ми помогнат, когато не мога до се сетя за името на улицата. Поуката, която трябва да си извлечем от всичко това е, че когато човек се мести от една страна в друга, трябва да приеме, че някои неща ще са по-добри, а други по-лоши и че нищо не може да се направи по въпроса. Това вероятно не е най-дълбокото прозрение, но нали получих безплатна поничка, така че предполагам, че като цяло съм щастлив.
А сега ако ме извините трябва да отида до Вермонт, за да си взема пощата от някой си господин Бъба.
Как да се забавляваме вкъщи
Жена ми смята, че почти всичко в американския начин на живот е чудесно. Харесва й факта, че в магазина опаковат покупките й. Обожава безплатната вода с лед и симетричните шарки на чаршафите. Смята, че доставката на пица по домовете е основният отличителен белег на цивилизацията. Не ми дава сърце да й кажа, че сервитьорките в САЩ пожелават приятен ден на всеки клиент.
Лично аз, макар и да съм привързан към Америка и да съм благодарен за удобствата, които предлага, не съм дотам раболепно безкритичен. Да вземем опаковането на покупките. Оценявам жеста, но в края на краищата какво всъщност постигате с това, освен че ви дава шанс да стоите и да гледате как ви опаковат покупките. Не е като да ви спести ценно време. Не че искам да ставам сериозен, но ако трябваше да избирам между безплатна вода с лед в ресторантите и да кажем всеобщо здравно осигуряване, инстинктът ми би ми подсказал да избера второто.
12
при разделяне на думите от самия адрес се получава JOHN UNDER (под) HILL AND (и) OVER (над) MASS — (Бел.прев.)