И все пак има някои неща в американския начин на живот, които са толкова удивителни, че дори и аз самият едвам се сдържам. Без всякакво съмнение на първо място е устройството за смилане на боклук. Устройството за смилане на боклук е всичко това, което трябва да бъде едно приспособление за спестяване на човешки труд и което толкова малко от тях в действителност са — то е шумно, забавно, извънредно опасно и така великолепно върши това, за което е създадено, че не можете да си представите как въобще някога сте успявали да се справите без него. Ако преди осемнадесет месеца ме бяхте попитали какви са шансовете съвсем скоро основното ми хоби да е поставянето на подбрани предмети в дупката на умивалника, мисля, че бих ви се изсмял в лицето, но това е така.
Никога преди не съм имал устройство за смилане на боклук, така че се наложи да изуча възможностите му посредством процес на редуване на опит и грешка. Пръчиците за китайска храна предизвикват най-бурна реакция (това, разбира се, не е за препоръчване, но с всеки един уред настъпва времето, когато просто трябва да проверите какво точно може да направи), но издават най-плътния, гърлен звук и следователно биват погълнати за по-кратко време. Достатъчно количество кафе на зърна вероятно е най-подходящо за постигането на задоволителен ефект „Везувий“, макар че по обясними причини е по-добре да не се решавате на този труден подвиг, докато жена ви не е излязла за цял ден и не сте се подсигурили с парцал и стълба.
Най-вълнуващото изживяване с мелачката за боклук естествено е, когато тя се запуши и се наложи да бръкнете в нея и да я отпушите, като през цялото време знаете, че машината може да оживее във всеки един момент и внезапно да превърне ръката ви от полезно пособие в уред за хващане в садило.
Не по-малко умно измислен и доставящ същото удовлетворение е и недотам познатият отвор за пепел в камината. Това е просто една метална плоскост, нещо като капак вграден в пода на холната камина, покриващ дълбока, облицована с тухли дупка. Когато чистите камината, вместо да сметете пепелта в кофата и след това да оставите следи след себе си из цялата къща, просто я хвърляте в дупката и тя изчезва завинаги. Блестящо.
Теоретично погледнато, отворът за пепел би трябвало да се напълни на даден етап, но нашият изглежда бездънен. Долу в мазето има малка метална врата, която ви позволява да проверявате нивото на пепелта в отвора и аз слизам от време на време, за да му хвърля едно око. Всъщност това не е необходимо, но ми дава повод да слизам до мазето, а за мен това винаги е добре дошло, тъй като мазетата са третата великолепна страна на американския начин на живот. Те са чудесни просто защото са така поразително огромни и безполезни.
Мазетата са ми много добре познати, тъй като съм израснал в къща, в която имаше мазе. Всички американски мазета са едни и същи. Във всички има въже за простиране, което се използва много рядко, струйка вода от неопределен източник, която се стича по диагонал по пода и странна миризма — смесица от стари списания, неща за къмпинг, които е трябвало да бъдат проветрени, но не са били и нещо, предизвикано от морско свинче на име господин Пухчо, който е избягал долу през решетката на централното отопление шест месеца преди това и не е бил видян оттогава (и следователно би било по-уместно отсега нататък да се нарича господин Скелет).
Мазетата са дотолкова удивително безполезни, че човек рядко слиза в тях и винаги се изненадва, когато се окаже, че има мазе. Всеки баща, който слиза в мазето спира в даден момент и се замисля: „Ей, ние наистина трябва да оползотворим цялото това пространство. Може да си направим малка стая за коктейли и маса за билярд, може би джубокс и джакузи или две машини за пинбол…“ Но разбира се, това е едно от онези неща, които възнамерявате да свършите някой ден, като например да научите испански или да се захванете с домашно бръснарство, и никога не го правите.
Е, от време на време и особено в домове, в които току-що сте се преместили, ще откриете, че някой прекалено ентусиазиран млад татко е превърнал мазето в стая за игри за децата, но това винаги е грешка, тъй като никое дете няма да си играе в мазето. Това е така, защото независимо колко любящи са вашите родители, колко им вярвате, във вас винаги се таи мисълта, че те тихо ще заключат горната врата и ще се преместят във Флорида. Не, мазетата са дълбоко и непреодолимо ужасяващи — именно затова те винаги присъствуват във всички филми на ужасите, обикновено съпътствани от сянката на Джоан Крофорд с брадва в ръка, появяваща се на най-отдалечената стена. Може би затова дори и татковците не слизат там прекалено често.