Сигурно във всичко това се крие някаква поука, и ще ви уведомя в момента, в който се сетя каква е тя. А сега моля да ме извините, отивам да хвърля един поглед на бельото си, защото току-виж започнали да ми задават някакви въпроси за него.
Обработка на истината
Едно от нещата, към което човек постепенно започва да привиква в Америка, е начинът, по който големите фирми и корпорации ви лъжат. Всъщност аз самият ви излъгах току-що. Така и не може да се свикне с такова нещо.
Преди две години, когато бяхме още новодошли, пътувахме с колата из Мичиган и търсехме къде да отседнем, когато минахме край голяма реклама на верига мотели, в която се споменаваше съвсем приемлива цена. Не си спомням подробности, но се споменаваше безплатна нощувка за деца и ваучери за закуска за цялото семейство срещу повече от задоволителната обща цена от 35 долара.
Естествено, чел-недочел рекламата, вече дадох газ и се въртях по хлъзгави пътища, докато открия търсения мотел, а през цялото време жена ми и децата ми показваха далеч по-достъпни мотели, предлагащи много добри условия. Всички бяхме много изтормозени. Както и да е. Срещу 35 долара и безплатна топла закуска можете да ме тормозите колкото си искате.
А сега се опитайте да си представите състоянието ми, когато се регистрирахме и служителят на рецепцията ми представи сметка, възлизаща на нещо от рода на 149 долара и 95 цента.
— Ами специалната оферта? — изцвилих аз.
— О — отвърна той невъзмутимо, — тя се отнася само до някои от стаите в мотела.
— Колко стаи?
— Две.
— А колко стаи имате общо?
— Сто и пет.
— Ами че това е измама — рекох аз.
— Не, сър, това е Америка.
Е, струва ми се, че не каза последното, но можеше и да го каже. Това беше оферта на голяма, популярна верига, за чиито ръководители съм убеден, че ще се обидят и възмутят страшно, ако някой ги нарече мошеници и измамници. Те просто следваха плаващия морален кодекс на търговските отношения.
Току-що прочетох една книга, озаглавена „Изкривената истина — манипулацията на факти в САЩ“, която е изпълнена с интересни истории за подвеждащи реклами, неправилно поднесени данни от научни изследвания и социални проучвания, и така нататък — нещо, което по принцип би трябвало да се третира като измама.
Например, в почти всички реклами за коли се изтъкват средства за обезопасяване, чието присъствие така или иначе е задължително. На времето „Шевролет“ рекламираха един свой модел като „кола със 109 предимства, чиято цел е да предотвратят преждевременното й остаряване“. Анализирани от един журналист — специалист по автомобилизъм, тези специални предимства се оказаха огледала за задно виждане, светлинни индикатори за задна скорост, чупещ се волан и така нататък, все неща, които са стандарт за повечето автомобили.
Не се учудвам, че търговските предприятия се опитват да изкривят истината в своя полза, а от степента, до която това им е позволено. Производителите на хранителните продукти могат да включат почти несъществуващи частици от дадена съставка в своя продукт и въпреки това да претендират, че в продукта съставката присъства в изобилие. Една голяма и прочута компания например продава „боровинкови вафли“, които и през плет не са виждали боровинки. Наподобяващите боровинки парченца във вафлите са просто бучици ароматизирано, изцяло синтетично вещество, но може да прекараш цял ден в четене на опаковката, без да схванеш този факт.
Ако не могат да лъжат за съдържанието, фирмите-производителки се съсредоточават върху количествата. Една популярна марка нискокалоричен шоколад претендира, че в порция има само седемдесет калории. Само че цитираната порция възлиза на една унция63 — такова количество е практически невъзможно да се отчупи.
За мен най-дразнещата и най-неизбежна измама е излишъкът на рекламната поща. Всеки жител на Америка получава средно 15 килограма — към 500 отделни парчета — непоръчана поща всяка година. Поради този огромен обем фирмите-изпращачи прибягват до какви ли не жалки трикове, за да ви накарат да отворите плика. Външният вид на пликовете подсказва, че сте получили награда, че ви се изпращат важни формуляри от някаква държавна служба, че пратката е пристигнала по куриер, и дори че пренебрегването на тази пратка може да ви донесе неприятности. Днес например получих плик, на който пишеше: „Изпратените документи се отнасят лично до адресата. Отварянето на плика или спирането на пратката подлежат на глоба и съдебно преследване по наказателния кодекс на САЩ“. Явно ставаше дума за нещо важно. Всъщност пликът съдържаше покана за тест на нов модел лека кола в съседния град.