С отчаяние установявам, че и съвсем почтени институции започнаха да прибягват до такива ходове. Наскоро получих официално на вид писмо. На плика пишеше: „Съдържа чек“. Оказа се писмо от Фондацията за борба с фиброзни кисти сериозна благотворителна организация — която молеше за дарение. В плика нямаше никакъв чек, а само къс хартия с фотокопирано изображение на примерен чек за даряване на 10 долара. Щом дори такива добронамерени и почтени организации прибягват до лъжа, значи някъде в системата нещо не е наред.
Човек започва да си мисли, че не бива да се доверява никому. Синтия Кросън, авторка на гореспоменатата книга, подчертава колко много уж научни изследвания се оказват чиста измама. Тя споменава едно предполагаемо научно изследване, чиито резултати се популяризират из цялата страна, според което яденето на бял хляб подпомага отслабването. „Изследването“, на което се основава това твърдение, било проведено със 118 доброволци в продължение на два месеца. В крайна сметка не били получени никакви доказателства, които да подкрепят подобно твърдение, но изследователите заявили, че са убедени, че твърдението им би било потвърдено, „ако изследването е било по-дълготрайно“. Научното изследване било спонсорирано от най-голямата фирма-производителка на бял хляб в страната. Друго изследване — резултатите от което пак са цитирани дословно и с безрезервна вяра във вестниците — стига до извода, че яденето на шоколад всъщност предотвратява образуването на кариеси. Надали ще се учудите много, ако ви кажа, че въпросното крайно съмнително изследване е спонсорирано от фирма-производителка на шоколадови изделия.
Излиза, че дори публикациите в сериозни и уважавани медицински списания са станали съмнителни. През последната година, според една статия в „Бостън Глоуб“, учени от два университета, „Тъфтс“ и UCLA, се заели да проучат финансовите интереси на авторите на 789 статии във водещи медицински списания, и установили че в 34% от случаите поне един от авторите е имал недеклариран финансов интерес от успеха на публикацията. Типичен е случаят с автора на една публикация за ново лекарство против настинка — оказало се, че той притежава няколко хиляди акции на компанията-производителка на въпросното лекарство. Статията в медицинското списание довела до шеметно нарастване на продажбите и човекът продал акциите с печалба от 145 000 долара. Не твърдя, че той е публикувал неверни данни, но сигурно се е досетил, че отрицателният отзив ще обезцени притежаваните от него акции.
Най-шокиращият подобен случай датира от 1986 година. Тогава в „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медсин“ по едно и също време се получили две статии за някакъв нов вид антибиотик. Според едната статия медикаментът бил много ефикасен, а според другата — никак. Оказало се, че положителният отзив бил написан от служител в научна лаборатория, която получила от фармацевтичната компания 1,6 милиона долара, а самият той получавал 76 000 долара годишно от фирмите, участващи в производството на антибиотика. Другата статия била писана от независим учен, който не получавал пари от никакви фармацевтични компании.
И на кого да вярва човек? Като че ли само на мен, и то донякъде.
За ваше удобство
Да си поговорим за една черта на съвременния живот, която започна да ми идва до гуша — а именно за нещата, които корпорациите правят за своя изгода, а после твърдят, че е за ваше удобство. Случаят със сигурност е такъв, ако срещнете текст, който гласи „за Ваше удобство“ или „в интерес на клиентите ни“.
Наскоро нощувах в голям хотел. По някое време тръгнах да търся лед, и дълго време обикалях из безкрайни коридори (като че ли в кръг), без да открия нищо подобно. На времето на всеки етаж в американските хотели имаше машина за лед. Все едно че беше правило, залегнало в конституцията, между точката за правото да носим оръжие и правото да пазаруваме до припадък. Но на осемнайсетия етаж във въпросния хотел нямаше нищо подобно. Най-сетне открих една ниша, в която явно някога бе стояла машина за лед. Сега в нишата висеше табелка със следния текст: „За ваше удобство машините за лед са разположени на втори и двайсет и седми етаж“. Мисля, че ме разбирате.
Не възразявам срещу премахването на машините за лед, а срещу твърдението, че това е било направено, за да се почувствам по-щастлив. Ако на табелката пишеше честно и почтено: „За какво ви е този лед? Напитките ви и без това са изстудени. Я си вървете в стаята и стига сте се мотали на обществено място в неподходящо облекло“, изобщо нямаше да има проблем.
Несъмнено това не е чисто американски феномен. Жителите на Скиптън в Северен Йоркшър сигурно помнят знаменателната утрин преди няколко години, когато един неизвестен и непретенциозен американски журналист, който бързаше за влака, бе забелязан да се хвърля с все сили върху заключената врата на филиала на известна банка на главната улица, крещейки живописни фрази през процепа на пощенската кутия. Поводът беше една бележка на входната врата, на която пишеше: „За да ви осигурим по-качествено обслужване, клонът на банката ще отваря 45 минути по-късно в понеделник заради подготовка на персонала“. (Същата банка по-късно уволни хиляди служители и официалното изявление във връзка с това гласеше, че се правело „за по-качествено обслужване на нашите клиенти“). Сигурно в деня, когато банката спре да функционира, ще е постигнала съвършенство по отношение на обслужването.