Така че ви питам: за какво е въобще тогава? Някой трябва да го е проектирал. То не се е появило изневиделица. На някой, а откъде да знам, може би на цял комитет от Отдела за запълване на контролни табла се е наложило да инвестират време и мозъчни усилия, за да включат в дизайна на това превозно средство табличка, която не може да задържи нищо (ако се чудите каква е колата, карам Додж Екскрета). Това е едно наистина забележително постижение.
Но разбира се, не може да се сравнява с многостранните дизайнерски постижения на хората, отговорни за създаването на съвременното видео. Няма обаче да продължа да ви обяснявам колко невъзможно е да се програмира типичното видео, защото това вече ви е известно. Нито пък смятам да отбележа колко дразнещ е факта, че трябва да прекосите стаята и да легнете по корем, за да се убедите, че действително записва. Но между другото ще направя една кратка забележка. Наскоро си купих видео и едно от предимствата му — едно от нещата, с които се хвалеше производителят, бе, че може да бъде предварително програмирано да записва програми до 12 месеца. Замислете се обаче по този въпрос за момент и ми кажете при какви обстоятелства, (и наистина имам предвид, каквито и да било обстоятелства) бихте могли да си представите, че ще ви се прииска да програмирате видеото да запише програма, която ще се излъчи след цяла една година.
Не искам да звуча като някой старчок, който постоянно мрънка. Свободно си признавам, че има редица отлични, добре проектирани продукти, които не съществуваха, когато бях момче — джобният калкулатор и чайниците, които се изключват автоматично, са два такива продукта, които все още ме изпълват с благодарност и почуда, но наистина ми се струва, че се предлагат множество неща, проектирани от хора, които наистина не са разсъждавали как ще бъдат използвани тези продукти.
Помислете си за момент за всички онези неща, които ползвате в ежедневието си и над които си блъскате главата факс машини, ксерокс машини, термостати за централно отопление, самолетни билети, дистанционни за телевизори, хотелски душове и будилници, микровълнови печки, почти всеки електроуред, притежаван от някой друг, а не от вас — защото не са замислени добре.
А защо не са замислени добре? Защото всички добри дизайнери правят обувки за бягане. Или това е обяснението, или те са просто идиоти. И в двата случая наистина не е честно.
Огромни открити пространства
Ето няколко неща, които не трябва да забравяте през целия си живот: Даниел Буун15 е идиот и не си струва да отидете до Мейн от Хановър в Ню Хемпшър само за един ден. Позволете ми да ви обясня.
Онази вечер си играх с един глобус (една от добрите страни на факта, че американската телевизия е ужасна е, че ви позволява да си губите времето със страшно много нови неща) и бях леко изненадан, когато открих, че в Хановър съм доста по-близо до старата си къща в Йоркшър, отколкото до много други части на САЩ. И в действителност, оттук, където съм в момента, до Ату, най-западния от Алеутските острови в Аляска, е почти седем хиляди километра. Казано по друг начин, вие сте по-близо до Йоханесбург, отколкото съм аз до най-отдалечените части на моята страна.
Разбира се, бихте могли да възразите, казвайки, че Аляска не е подходящ пример, тъй като оттук дотам не е чисто американска територия, но дори и да се придържаме само към чисто континенталните части на САЩ, разстоянията са наистина впечатляващи. Разстоянието от моя дом до Лос Анджелис е точно толкова, колкото от вашия до Лагос. С една дума, тук говорим в голям мащаб.
Ето и още един приковаващ вниманието факт, що се отнася до мащаби. През последните двайсет години (период от време, през който, заявявам официално, се размножавах другаде) населението на САЩ се е увеличило почти толкова, колкото това на Великобритания. Това наистина ме удивлява, най-малкото защото не знам къде са се дянали всички тези нови хора.
Забележителното на Америка, особено ако дълго време сте живели в уютно местенце като Великобритания, е колко огромна и празна е голяма част от страната. Помислете: Монтана, Уайоминг, Северна и Южна Дакота са два пъти по-големи от Франция, а населението им е по-малко от това на южен Лондон. Аляска е още по-голяма, а в нея живеят още по-малко хора. Дори и нашият щат Ню Хемпшър, който се намира в сравнително пренаселения северозапад на страната, се състои от 85 процента гори, а голяма част от остатъка са езера. Можете да карате изключително дълго време из Ню Хемпшър и да не видите нищо друго освен дървета и планини, нито една къща или дори колиба, а доста често дори и друга кола.
15
Даниел Буун (1734–1820,) — американски национален герой, полковник от щатската полиция на Вирджиния, следотърсач, водач на едни от първите преселници през Алегените. Публикуването на автобиографичния му роман „Приключения“, в който описва преживяванията си в Кентъки, пленяването си от индианци, чийто вожд го осиновява, и бягството си през пустошта, го превръща в идол на нацията. — (Бел.ред.)