— Правило на Американската федерална авиация — каза той, гледайки нещастно книгата ми, невалидната шофьорска книжка и списъкът с разрешените снимки.
— Но защо въобще е това правило? Наистина ли смятате, че бихте могли да възпрете някой терорист, като го накарате да ви покаже ламинирана лична снимка? Нима мислите, че човек, който изкусно е планирал отвличане на самолет, ще бъде отклонен от пътя си от вашето изискване да представи шофьорска книжка? Не ви ли е хрумвало, че борбата ви срещу тероризма би била далеч по-резултатна, ако наемете на работа някой, който е буден и притежава коефициент на интелигентност по-висок от този на някое мекотело, за да наблюдава мониторите на рентгеновите машини? — Може и да не съм казал всичко точно по този начин, но това беше мисълта ми.
Но разбирате ли, изискването е не просто да представиш документ за самоличност, а да представиш документ, който да съвпада с тези в издадените писмени инструкции.
Както и да, промених тактиката и започнах да ги моля на колене. Обещах никога вече да не се появявам на летището без подходящия документ за самоличност. Възприех поведение на пълно разкаяние. Предполагам, че никой никога не е показвал такова ревностно, изпълнено с угризения желание да бъде пуснат да продължи към Бъфало.
В края на краищата, макар и сякаш с лошо предчувствие, инспекторът кимна на служителя и му каза да ме чекира, но ме предупреди никога отново да не се опитвам да върша нещо така подмолно и се отдалечи с колегите си.
Чекиращият служител ми издаде бордна карта и аз се запътих към гейта, след което се обърнах и с тих, поверителен тон споделих с него една мисъл, която ми бе хрумнала след всичко това.
— В тубичката винаги има още малко паста за зъби — заявих аз. — Помислете си.
Коледни тайнства
Една от малките тайни, която се надявах да разгадая, когато се преместих в Англия, бе какво имат предвид британците, когато пеят песента „Отиваме да гуляем“. Къде отиват и какво точно правят, когато стигнат там?
При цялото си американско възпитание слушах тази песен всяка Коледа, но не срещнах нито един човек, който да знае как се извърша тази тайнствена и неясна дейност. Вземайки предвид веселяшкия ритъм на коледната песничка и празничната атмосфера, при която се изпълняваше, младежкото ми въображение рисуваше червендалести девойки, носещи гарафи ейл на фона на всеобщо веселие и разюзданост пред разпалените в камината бъдници в огромна зала, украсена с бодлива зеленика. Родилата се в съзнанието ми картина ме караше да очаквам първата си Коледа в Англия с открито нетърпение. В моя дом най-многото, на което можеше да се надява човек от гледна точка на сезонна необузданост, бе да му предложат курабийка, оформена като коледна елха.
Така че можете да си представите разочарованието ми, когато първата ми Коледа в Англия дойде и отмина и не само, че нямаше никакво гуляйджийство, но и никой не можа да ме осветли по въпроса за това вековно и многопочитано тайнство. Истината е, че през двадесетте години, които прекарах в Англия, не срещнах никой, който да е „гулял“ или поне да си спомня, че го е правил. И докато сме още на тази тема не срещнах никой, който да е коледувал (вид организирана просия с цел да бъдат закупени напитки в най-близкия вертеп, което според мен е блестяща идея) и не видях да бъде спазена нито една от множеството други английски коледни традиции, за които обещаваха коледните песни и романите на автори като Джейн Остин и Чарлз Дикенс.
Едва след като попаднах на научното и неостаряващо издание на Т.Дж. Крипън „Коледа и коледните обичаи“, публикувано в Лондон през 1923 разбрах, че в оригиналното си значение wassail е дума, която се казва при вдигане на наздравица. Произхожда от старонорвежкото ves heil, и означава „в добро здраве“. Съгласно Крипън по времето на саксонците било обичайно този, който предлагал напитките, да извика „Wassail!“, а приемащият ги да отвърне „Drinkhail!“ и това упражнение да се повтаря, докато и двамата се окажат приятно разположени в хоризонтално положение.
От творбата на Крипън става ясно, че през 1923 този и редица други древни и приятни коледни обичаи все още са се спазвали във Великобритания. Сега обаче за съжаление те явно са потънали в забвение.
Дори и да е така, Коледата във Великобритания е чудесна, много по-добра от тази в Америка, и то поради множество причини. Като начало във Великобритания или поне в Англия човек запазва всичките си възможности за разгул (ядене, пиене, раздаване на подаръци, още ядене и пиене) за Коледа, докато ние в Америка разпределяме нашите между цели три празника.