В Америка най-големият празник е Денят на благодарността в края на ноември. Денят на благодарността е един чудесен празник, по мое мнение това е вероятно най-светлият американски празник. (В случай, че си задавате този въпрос, на празника се чества първото пиршество след прибирането на реколтата, когато първите английски заселници седнали заедно с индианците, за да им благодарят за тяхната помощ и да им заявят: „А между другото решихме, че искаме цялата страна.“) Празникът е чудесен, защото не е нужно да поднасяте подаръци, да пращате картички или да правите, каквото и да било освен да ядете докато заприличате на балон, който е бил оставен твърде дълго на отвора на уреда за хелий.
Неприятното е, че е точно един месец преди Коледа. Така че, когато на Коледа майка ви поднесе още една пуйка, вие не скачате с вика: „Пуйка! Ура-а-а!“, а по-скоро „А, отново ли пуйка, мамо“? При такова положение е неизбежно Коледната вечеря да не оправдае очакванията ви.
Освен това американците не пият толкова много на Коледа. Всъщност подозирам, че голяма част от американците биха го намерили за донякъде неблагопристойно да погълнат нещо повече от, да кажем, чашка шери преди коледния обяд. Американците поглъщат алкохол в големи количества на Нова Година.
Освен това при нас отсъствуват стандартните за вас коледни традиции. В Америка няма коледни пантомими, коледни пирожки със смес от окълцани стафиди, портокалови кори и подправки или сладки кейкове със сушени плодове. На Бъдни вечер не бият камбани. Няма малки бомбички със скрити в тях шеги и подаръци. Няма голямо двойно издание на „Рейдио Таймс“. Няма десертни кремове с бренди. Няма малки чинийки с ядки. Песента на Слейд „Весела Коледа на всички“ не се слуша на всеки двадесет минути. Но най-вече ние си нямаме Боксинг дей16.
На 26 декември всички в САЩ отиват на работа. В действителност Коледа като явление, заслужаващо да бъде отбелязано, е почти приключила към обяд на 25 декември. По телевизията няма нищо особено, а по-голяма част от големите магазини и търговски центрове отварят същия следобед (за да могат хората да сменят всички неща, които са получили и не са им харесали). На Коледа в Америка човек може да отиде на кино. Може да играе боулинг. Това не ми изглежда правилно.
Що се отнася до „Боксинг дей“ повечето хора в Америка не са чували за него или имат съвсем бегла представа какво представлява. Може и да се изненадате ако ви кажа, че „Боксинг дей“ е въведен съвсем наскоро. Оксфордският английски речник проследява терминът назад във времето едва до 1849 година. Всъщност терминът произхожда поне от Средновековието, когато на Коледа са се отваряли кутиите за събиране на дарения в църквите и съдържанието им се е разпределяло между бедните, което обяснява факта, че вие имате „Боксинг дей“, а ние не.
Лично аз далеч предпочитам „Боксинг дей“ пред Коледа, предимно защото той притежава всички предимства на Коледа (много ядене и пиене, благоразположение по отношение на всички, възможността да подремнеш във фотьойла през деня) без нито един от нейните недостатъци, като например необходимостта да прекараш часове на пода в сглобяване на кукленски къщички и колела, следвайки инструкции, написани в Тайван, или в произнасянето на серия от неискрени благодарности към леля Гладис за ръчно изплетения пуловер, който дори Джайлс Брандрет17 не би облякъл. (Не, честно, Глад, наистина търсих пуловер с еднорог навсякъде.)
Да, ако наистина има нещо, което да ми липсва от Англия, то това е Боксинг дей. Както и, разбира се, да слушам песента на „Слейд“ „Весела Коледа на всички“ отново и отново. Освен всичко друго, това ви кара да оценявате още по-високо остатъка от годината.
Играта на числата
Конгресът на САЩ, който никога не спира да ме учудва, наскоро гласува да даде на Пентагона 11 милиарда повече от първоначално поисканите.
Имате ли някаква представа какво са 11 милиарда? Разбира се, че не. Никой няма представа. Не е възможно да си представим толкова голяма сума.
Накъдето и да погледнете, що се отнася до Америка и нейната икономика, ще се сблъскате със суми, които са толкова огромни, че стават просто неподатливи на елементарно възприятие. Разгледайте само някои от цифрите, които извадих от последните неделни вестници. Брутният годишен вътрешен продукт на САЩ е 6.8 трилиона долара. Федералният дефицит е близо 200 милиарда. Само икономиката на Калифорния възлиза на 850 милиарда долара.
Лесно е, човек да изгуби представа до колко огромни са тези суми. Съгласно списание „Таим“ съвкупният американски държавен дълг е на косъм под 4.7 трилиона долара. Действителната цифра бе 4.692 трилиона, така че е трудно да оспорим това изявление, но все пак става дума за разлика от 8 милиарда — доста дебел косъм по всички стандарти.
17
популярен телевизионен говорител, бивш депутат, журналист, писател и сценарист, известен и със слабостта си към пуловерите. — (Бел.ред.)