Работил съм достатъчно дълго в икономическата редакция на един национален всекидневник, за да знам, че дори и опитни финансови журналисти често се объркват с термините милиард и трилион. Причините за това са две и то добри. Първо, обикновено те са подпили доста на обяд и второ, такива числа са наистина объркващи.
И в това е целият проблем. Големите числа са нещо, което ние просто не можем да схванем. На „Шесто авеню“ в Ню Йорк има електронно табло, за чието изграждане и поддръжка е платил анонимен източник. То носи надписа „Часовник за държавния дълг“. Когато бях там за последен път през ноември, то показваше 4 533 603 804 000 — това са 4.5 трилиона, а цифрата нараства с 10 000 долара на секунда или толкова бързо, че последните три цифри на таблото не могат да бъдат разчетени. Но какво всъщност са 4.5 трилиона?
Е, нека пробваме с един трилион. Представете си, че се намирате в сейф, където е налице целият американски държавен дълг и ви кажат, че можете да задържите всяка еднодоларова банкнота, върху която поставите инициалите си. Нека да допуснем, че може да поставите инициалите си за една секунда и че работите без да спирате. Колко мислите, че ще ви отнеме да преброите трилион долара? Давайте, доставете ми това удоволствие. Опитайте се да познаете. Дванадесет седмици? Пет години?
Ако поставяте инициалите си за една секунда, ще успеете да изкарвате по 1 000 долара на всеки 17 минути. След дванадесет дни на непрестанни усилия ще сте направили първия си милион. За първите десет милиона ще са ви необходими 120 дни, а за сто милиона 1 200 дни — малко над три години. След 31.7 години ще сте станали милиардер, а след около хиляда години ще сте почти толкова богат, колкото Бил Гейтс, основателят на Майкрософт. Но едва след 31 709.8 години ще сте преброили първия си трилион (а тогава ще сте едва на четвърт от пълното преброяване на американския държавен дълг).
Ето това е един трилион долара.
Това, което става все по-очевидно обаче е, че по-голяма част от тези немислими суми, влезли в устата на икономистите и политиците, са напълно неточни така или иначе. Вземете например брутния вътрешен продукт, основата на съвременната икономическа политика. БВП е термин, измислен през тридесетте години на двадесети век от икономист на име Симон Кузнец. Уместно е да се използва за измерването на физически предмети — тонове стомана, кубични метри дърво, картофи, гуми и т.н. Всичко това е действувало при една традиционна икономика. Но в момента, по-голямата част от производството на всички развити страни се състои от услуги и идеи — неща като компютърен софтуер, телекомуникации, финансови услуги, което също води до икономическо благосъстояние, но като цяло крайният резултат не е продукт, който може да бъде натоварен на палети и транспортиран до пазара.
Тъй като е изключително трудно да измерим и определим стойността на подобни дейности, никой всъщност не знае на какво възлизат те. Много от съвременните икономисти вярват, че американците вероятно са подценявали БВП с почти 2 до 3 процента годишно в продължение на последните няколко години. Това може и да не ви изглежда много, но ако те са прави това означава, че и без това невероятно мощната американска икономика е с една трета по-голяма, отколкото някой е предполагал. С други думи в американската икономика може би се носят няколко стотици милиарда долара, за които никой не е и предполагал, че съществуват. Невероятно.
Ето и още един приковаващ вниманието факт. Нито едно от тези неща няма значение, тъй като БВП е така или иначе абсолютно безполезен като метод за изчисление. Това, което буквално представлява, е груба преценка за размера на националния доход — „доларовата стойност на завършените продукти, услуги“ за даден период от време, както пише в учебниците.
Всякакъв вид икономическа дейност има своя принос към брутния вътрешен продукт. Няма значение дали тази дейност е добра или не. Например изчислено е, че процесът на О Джей Симпсън е добавил 200 милиона долара към американския БВП посредством адвокатски хонорари, съдебни разноски, хотелски сметки на пресата и т.н., но не мисля, че много хора биха се съгласили, че от целия този скъп спектакъл Америка е станала по-велика или по-благородна.
Всъщност вредната активност често генерира по-висок БВП от полезната. Наскоро бях в Пенсилвания, където посетих завод за производство на цинк. Отпадъчните продукти, разнасяни от вятъра бяха оголили склоновете на цяла планина. От оградата на фабриката до върха на планината нямаше нито едно дръвче или каквато и да било друга растителност. От гледна точка на БВП обаче това беше чудесно. Първо, налице бяха икономическите печалби от целия цинк, който фабриката бе рафинирала и продала през всичките тези години. Следваха десетките милиони долари, които трябваше да изхарчи правителството, за да почисти терена и да възстанови планинските склонове. И накрая идваше ред на дългосрочните печалби от медицинското обслужване за работниците и гражданите, разболяващи се хронично от това, че живеят сред всички тези вредни вещества.