От гледна точка на традиционните икономически параметри всичко това са печалби, а не загуби. Същото важи и за прекаления улов в езерата и моретата. И за обезлесяването. Накратко, колкото по-безразсъдно използваме естествените ресурси, толкова повече расте БВП.
Както е казал навремето икономистът Хърман Дейли: „Съвременната държавна счетоводна система гледа на планетата като на бизнес в процес на ликвидация“. Или, както въздържано отбелязаха трима от водещите икономисти в една статия в „Атлантик Мънтли“ миналата година: „Ако се водим от необичайния стандарт на БВП, националният икономически герой е неизлечимо болен от рак пациент, който преживява скъп развод“.
Защо тогава продължаваме да се придържаме към този нелеп критерий за измерване на икономическите постижения? Защото това е най-доброто, което икономистите са измислили досега. Сега вече ви е ясно защо наричат икономиката печална наука.
Обслужване по стаите
Едно от нещата, които винаги съм искал да направя — и ако ми плащаха допълнителните разходи, щях да го направя в момента — е да посетя „Мотел Ин“ в Сан Луис Обиспо в Калифорния.
На пръв поглед това може да ви се стори странно, тъй като по думите на всички „Мотел Ин“ не е едно от най-предразполагащите заведения. Построен през 1925 в типичния испански колониален стил, обожавай от калифорнийците, Зоро и почти никой друг, той е разположен в сянката на оживена, издигната магистрала насред купчина бензиностанции, ресторанти за бърза закуска и други по-модерни магистрални мотели.
Навремето обаче той е бил известна спирка по крайбрежната магистрала между Лос Анджелис и Сан Франциско. Претрупаният му с орнаменти стил се дължи на архитект от Насадена на име Артър Хайнеман, но от всичко, което оставя след себе си, най-вдъхновяващо е името, което избира за мотела. Играейки си с думите мотор и хотел, той го нарича мо-тел, поставяйки тире в думата, за да подчертае новия й произход.
До този момент Америка вече разполагала с множество мотели, но всички те носели други имена — авто корт, котидж корт, хотел корт, тур-о-тел, авто хотел, бунгало корт, кабин корт, туристически лагер, турист корт, тра-о-тел. Доста време изглеждало така сякаш турист корт ще се превърне в стандартното наименование. Едва през 1950 мотел намира широко приложение.
Зная всичко това, защото наскоро четох една книга на тема историята на мотела в Америка, наречена с блестяща оригиналност „Мотелът в Америка“. Написана е от трима учени и е една изключително отегчителна творба, изпълнена с изречения от сорта на „Нуждите и на клиентите и на доставчиците въздействували силно върху развитието на организираните системи за разпределение“, но аз си я купих и я прочетох на един дъх, тъй като обичам всичко относно мотелите.
Не мога да се сдържа. Все още се развълнувам всеки път, когато вкарам ключа в ключалката на вратата на някоя мотелска стая и я отворя. Това е просто едно от онези неща храната в самолетите е нещо подобно — които ме ентусиазират, въпреки че би трябвало да не е така.
Златната епоха на мотелите по една случайност съвпада с моите най-добри години — петдесетте — и предполагам, че това донякъде обяснява очарованието, което откривам в тях. Никой, който не е пропътувал Америка с кола през петдесетте не би могъл да си представи колко вълнуващи бяха те. От една страна националните вериги като „Холидей Ин“ и „Рамада“ все още не бяха развити. Чак до 1962 година 98 процента от мотелите са били притежавани от частни собственици и са имали свой собствен, неповторим облик.
В основата си те са се делели на два вида. Първият тип бил този на добрите мотели. Почти винаги те се отличавали с уютна, вилна атмосфера. Обикновено били построени около широка морава, засенчена от дървета и с цветна леха, украсена с колело от фургон боядисано в бяло. (По някаква причина собствениците като цяло обичали да боядисват и камъните в бяло и да ги подреждат по протежение на алеята за автомобили). Често тези мотели разполагали с плувен басейн, сувенирен магазин или кафе-сладкарница.