И последно. Каталозите. Пазаруването по пощата съществува от доста време, но се е разпространило да една смайваща степен. Почти от момента, в който пристигнахме в Америка върху изтривалката ни заедно с ежедневната поща почнаха да се пльосват каталози, които не бяхме изписвали. В момента получаваме около дузина на седмицата, а понякога и повече — каталози за видео касетки, градински инструменти, бельо, книги, уреди за риболов и къмпинг, неща, с които банята ви да стане по-приветливо и стилно място и какво ли не друго.
Доста време ги изхвърлях наред с останалата непоискана поща. Какъв глупак съм бил. Сега осъзнавам не само, че ми осигуряват цели часове на приятно четене, но и че откриват един свят на възможности, за които не знаех, че съществуват.
Днес например, наред с гореспоменатата брошура за гола макарена, получихме каталог под надслов „Уреди за сериозните читатели“. Беше пълен с редовния асортимент от попивателни и кошчета за боклук, но това, което наистина привлече погледа ми бе предмет на име „куфарен слуга“ — малка табличка на колелца, издигната на десетина сантиметра от пода.
Можеше да бъде закупена в тъмен или естествено вишнев цвят за приятната сума от 139 долара и служеше за облекчаване на един от най-неразрешимите проблеми на нашата епоха — този да бъде намерено достатъчно пространство в личния офис. Както се обясняваше в каталога: „Всички ние постоянно се изправяме пред досадния проблем какво да правим с куфарчето си, когато го оставим в офиса или у дома. Именно затова създадохме «куфарния слуга». Той придържа куфарчето ви на известно разстояние от земята, с което ви позволява да поставяте и да вземате от него неща много по-лесно с напредването на деня“.
Особено ми хареса изразът „с напредването на деня“. Колко ли пъти съм приключвал работния си ден с мисълта: „Какво ли не бих дал за малко устройство на колелца в различни дървесни нюанси, което да ми спести пресягането на още десет сантиметра“.
Страшното е, че понякога тези описания са написани така умело, че почти се хващате. Наскоро четох в един каталог за някакъв измислен кухненски уред от Италия на име rotolo di carta, който можеше да се похвали с „дръжка, издържаща на напрежение“, „водач от неръждаема стомана“, „ръчно изработен месингов орнаментен връх“ и „гумен уплътнител за изключителна стабилност“ и всичко това само за 49.95 долара, когато разбрах, че става въпрос за уред за поставяне на руло домакинска хартия.
Очевидно е, че в каталога не може просто да се напише: „Както и да го гледате, това е просто уред за поставяне на домакинска хартия и ще сте пълен будала, ако го купите“, така че са се опитали да ви смаят с екзотичния му произход и техническата му сложност.
В следствие на това дори и най-елементарните стоки, предлагани в каталозите придобиват повече дизайнерски елементи от „Буик“ от 1954. В момента гледам една книга с лъскави корици от друга компания, която с нескрита гордост заявява, че пижамите им притежават освен всичко друго специални копчета, извънредно дълги цепки на ръкавите, двукатова структура от пресукана 40S прежда (за по-добра дрямка), окомплектовано задно плисе, двойно съшиване на местата, където се оказва най-голямо напрежение, удобна халка за закачане и непритесняваща яка, каквото и да означават всички тези неща. Дори и чорапите, които се предлагат, са придружени от дълги, звучащи научно описания, възпяващи краищата им без ръбове, идентичните фибърни бримки и ръчно пресукана прежда.
Признавам си, че от време на време съм бил достатъчно съблазнен от тези примамливи раздувки, за да направя дадена покупка, но в края на краищата съм осъзнавал, че ако трябва да избирам между пижама, която подрямва добре и една проста дрямка, винаги ще предпочета второто.
Позволете ми да заявя обаче, че ако някой измисли видео касетка за фитнес „чисто гола макарена с гаечен ключ, която да може да се практикува в домашни условия и с удобна халка за закачване в различни цветове“, съм готов да я купя.
Раят на кофти храната
Онзи ден реших да почистя хладилника. Нормално не чистим хладилника — просто го опаковаме на всеки четири-пет години и го изпращаме на Центъра за медицински контрол в Атланта със забележката да си вземат от него всичко, което изглежда обещаващо в научно отношение, но не бяхме виждали една от котките доста време, а бегло си спомнях, че бях видял нещо космато отзад на долния рафт на хладилника. (Оказа се, че е голямо парче сирене горгонзола).
Така че бях коленичил, разгръщах пакети, опаковани с фолио, и внимателно надничах в различни пластмасови опаковки, когато видях интересен продукт на име „пица за закуска“ и го разгледах с жалостива нежност, така както бихте разгледали някоя стара своя снимка, на която сте облечени с дрехи, за които не може да повярвате, че някога сте намирали за елегантни. Разбирате ли, „пицата за закуска“ представляваше последната реликва от един мой забележително глупав пристъп на изкупуване на стоки на дребно.