Преди няколко седмици заявих на съпругата си, че следващия път, когато отиде в супермаркета, ще я придружа, тъй като нещата, които донасяше вкъщи, бяха — как да го определя — не съвсем типични за американския начин на хранене. Ето, че живеехме в рая на кофти храната, в държавата, дала на света сирене в спрей, а тя носеше вкъщи здравословни продукти като пресни броколи и ръжен хляб.
Това, разбира се, се дължеше на факта, че е англичанка. Тя не можеше да схване истински несравнимо богатите възможности за опитване на мазни и лепкави храни, които предлагаше американският начин на хранене. Копнеех за парченца изкуствен бекон, топено сирене в нюанс на жълто, който не може да бъде придобит по естествен път и кремави шоколадови пълнежи, и всичко това в един и същ продукт. Исках храна, която изцвърча, когато я отхапеш или се пльоква на ризата ти в такива индустриални количества, че се налага да се изправиш внимателно от масата и да прекосиш кухнята наведен назад, за да стигнеш до умивалника и да се измиеш. Така че я придружих до супермаркета и докато тя опипваше пъпешите и пресмяташе цената на гъбите шитаке, аз се насочих към щанда с кофти храната, който всъщност заемаше остатъка от магазина. Беше истински рай.
Само зърнените храни за закуска можеха да ми отнемат остатъка от следобеда. Сигурно имаше над 200 вида и наистина не преувеличавам. Човек можеше да открие всяка една субстанция, която може да бъде изсушена, напомпана и покрита със захар. Най-впечатляваща от пръв поглед бе зърнена храна на име „Хрупкава бисквитка“, която се опитваше да мине за здравословна закуска, а всъщност си беше чисти бисквити, покрити с парченца шоколад, които се сипват в чиния и се заливат с мляко. Блестящо.
Също толкова забележителни бяха и „Хрупкавите парченца с фъстъчено масло“, „Мини кифличките с канела“, „Граф Чокула (със страховити сладки)“ и особено наистина твърдото предложение на име „Бисквитен залп от овесени ядки“, което съдържаше четири вида бисквитки. Грабнах по една от всички зърнени храни и две от овесената каша — колко пъти съм казвал, че денят не бива да започва без голяма чиния с бисквити с мляко, от която се вдига пара, и се затичах обратно към количката.
— Какво е това? — запита жена ми с онзи особен глас, с който се обръща към мен, когато се намираме в някой магазин.
Нямах време да й обясня.
— Закуска за следващите шест месеца — избълвах на един дъх, докато я подминавах, — и дори не си и помисляй да ги оставиш обратно и да вземеш мюсли.
Нямах си и представа колко се е обогатил пазара за кофти храна. Накъдето и да се обърнех, се сблъсквах с храни, от които със сигурност щяхте да започнете да се поклащате при ходене, а повечето ми бяха напълно непознати — кейкове с желе и крем, лунни пайове, курабийки с американски орехи, прасковени резенки, масленки с есенния от газирана безалкохолна напитка, ароматизирана с билкови корени, „дяволски кученца“ с шоколадов пълнеж и сандвич на име „Флъф“ със сиропиран кремав пълнеж, който се продаваше в опаковка достатъчно голяма, за да може в нея да бъде изкъпано бебе.
Наистина не може да си представите изобилието и разнообразието от нездравословни храни, които са на разположение на клиентите на американските супермаркети и количествата, в които се консумират те. Наскоро прочетох, че средният американец поглъща осем килограма хрупкави солени бисквитки всяка година.
Алея номер 7 (Храна за сериозно затлъстелите) бе особено продуктивна. Там имаше цял щанд, посветен изключително на продукт на име „Сладкиши за тостер“, на който бяха изложени освен всичко друго и осем вида щрудел за тостер. И какво е всъщност щруделът за тостер? Кой го е грижа? Беше покрит със захар и изглеждаше така сякаш ще се разтече. Грабнах, колкото можах да поема с две ръце.
Признавам си, че малко прекалих, но имаше толкова много неща, а и аз не си бях идвал от толкова време.
Търпението на жена ми се изчерпа, когато взех „пицата за закуска“. Тя погледна кутията и каза:
— Не.
— Моля, скъпа?
— Няма да занесеш вкъщи нещо на име „пипа за закуска“. Ще ти дам да вземеш — тя бръкна в количката, за да извади някой и друг примерен екземпляр — масленки с есенция от газирана безалкохолна напитка, ароматизирана с билкови корени и щрудел за тост и… — Тя извади един от пакетите, който не бе забелязала преди. — Какво е това?