Според мен Честър А. Артър, който полага клетва като президент през 1881 година, бива заснет официално и оттогава за него не се чува нищо повече, заслужава далеч повече внимание. Ако целта на Артър в живота е била да остави лицето си да бъде покрито със забележително количество косми и да позволи други мъже да изпълнят аналите на историята със своите постижения, то президентството му може да бъде разглеждано като изключително успешно.
Не по-малко възхитителни по един своеобразен начин са и Ръдърфорд Б. Хейз, президент от 1877 до 1881, съсредоточил усилията си върху защитата на „твърдите пари“ и постановлението „Бланд-Елисън“ — и двете дотолкова неясни и безсмислени, че днес никой не може да се сети за какво става въпрос, и Франклин Пиърс, чиято служба като президент между 1853 и 1857 е една смътна интерлюдия между два други сравнително по-дълги периода на пълна анонимност. Той прекарва почти целия си мандат в пияно състояние, което води до появата на милия лозунг „Франклин Пиърс — героят на много добре водени бутилки“19.
Моите любимци обаче са двамата президенти Харисън. Първият е Уилям Хърни Харисън, който геройски отказал да надене палтото си по време на церемонията за встъпването му в служба, хванал пневмония и починал с очарователна скорост. Бил президент в продължение на само тридесет дни, като повечето от тях прекарал в безсъзнание. Четиридесет години по-късно неговият внук Бенджамин Харисън бил избран за президент и успял да се справи с интересното предизвикателство да постигне в продължение на четири години точно толкова, колкото успял дядо му в продължение на един месец.
Ако питате мен, всички тези мъже заслужават свои собствени национални празници. Така че може да си представите ужаса ми, когато разбрах, че в Конгреса се предприемат мерки да бъде премахнат Денят на президента и да се възстанови празнуването поотделно на рождените дни на Линкълн и Вашингтон под предлог, че те са били наистина велики мъже и освен това не пикаели през балкона. Може ли да повярвате подобно нещо? Някои хора нямат усет за истински исторически значимото.
Живот на студено
Това, което смятам за смело решение по това време на годината е да изляза, без да си облека палтото и да си сложа ръкавици или да се прикрия с каквото и да било друго от стихиите, бушуващи навън, за да сляза до края на алеята и да взема сутрешния вестник от малката пощенска кутия.
Вие бихте могли да кажете, че това въобще не ви изглежда като голяма смелост и вероятно сте прави, тъй като наистина разходката отнема само 20 секунди, но ето и едно нещо, което я прави наистина специална. Понякога се задържам там само, за да видя точно колко мога да издържа на студа.
Не че искам да се хваля, но съм прекарал голяма част от живота си в проверяване на това какви крайности може да понесе човешкият организъм и то много често без да се замислям за потенциалната опасност за собствения ми организъм — например да оставя крака си да изтръпне и след това да проверя какво ще се случи, ако отида за пуканки, или да увия ластик около пръстта си, за да видя дали ще избухне. Благодарение на тази си дейност съм направил някои значителни пробиви като например, че някои много горещи плоскости въобще не изглеждат горещи и че ако поставите главата си точно под някое отворено чекмедже, може почти сигурно да си докарате временна амнезия.
Предполагам, че вие инстинктивно ще сметнете поведението ми за безразсъдно, но позволете ми да ви напомня за всички онези случаи, в които вие самите сте поставяли пръстта си в средата на пламъка, само за да проверите какво ще се случи (и какво точно се случи, а?) или сте заставали от един крак на друг във ваната с вряла вода докато чакате водата от кранчето за студена да промени температурата, или сте седели край масата в кухнята, напълно погълнат от восъка, капещ върху пръстите ви, или всички други неща, които също бих могъл да спомена.
Аз поне, когато се захвана с такива неща, го правя от чисто научно любопитство. Именно затова отивам да взема сутрешния вестник във възможно най-оскъдното облекло, което позволяват благоприличието и госпожа Брайсън.
Тази сутрин, когато се запътих навън, температурата беше минус 19 по Фаренхайт (минус 28 по Целзий) — достатъчно студено, за да преобрази анатомията на маймуна от месинг, както се казва в такива случаи. Освен ако не сте надарен с изключително богато въображение или пък не четете тази статия в хладилната камера, може и да ви се стори трудно да си представите такъв невероятен студ. Така че нека ви кажа колко е студено: много.
19
Игра на думи. Авторът има предвид израза „добре водени битки“ (battles), но вместо това използва думата бутилки (bottles). — (Бел.ред.)