Когато излезете навън в такова време, в първия момент се чувствате изненадващо ободрени, почти както когато се гмурнете в студена вода и почувствате, че всичките ви кръвни телца се пробуждат. Но тази фаза преминава бързо. Преди да сте успели да избъхтате и няколко метра, лицето ви започва да се чувствува като след рязък шамар, крайниците ви болят и всяка глътка въздух ви причинява болка. Докато се върнете в къщата, пръстите на ръцете и краката ви са почнали да пулсират с лека, но настоятелна болка и забелязвате с интерес, че бузите ви не усещат нищо. Малкото остатъчна топлина, която сте донесли от къщата, отдавна се е изпарила, а дрехите ви нямат каквато и да било изолираща функция. Съвсем определено е неприятно.
Деветнайсет градуса под нулата е необичайно студено дори и за Ню Ингланд, така че ми бе интересно да проверя колко мога да издържа, излагайки се на такъв студ. Отговорът е 39 секунди. Нямам предвид, че ми трябваше толкова време, за да ми писне от тази идея или да си помисля: „Господи, навън е студеничко, май че е по-добре да се прибера“. Това, което имам предвид е, че ми отне точно толкова време така да измръзна, че бих избутал дори майка си, за да вляза вкъщи пръв.
Ню Хемшиър е прочут със студените си зими, но в действителност има и други, много по-студени места. Най-ниската температура, отчетена тук, е минус 46 по Фаренхайт през 1925 година, но в двадесет други щата температурата е падала и по-ниско. Най-ниското отчитане на термометъра е било в Проспект Крийк в Аляска през 1971, когато температурата паднала до минус 79.8 градуса по Фаренхайт.
Разбира се, голям студ може да настане навсякъде. Истинското изпитание е продължителността на зимата. В Интернешънъл Фолс в Минесота зимата е толкова дълга и сурова, че средната годишна температура е едва 36.5 по Фаренхайт (3 градуса по Целзий), което наистина е жестоко. Близо до нас има град на име (честно!) Фриджид20, където ситуацията сигурно е още по-лоша, но хората там може да са твърде депресирани, за да съобщават за това.
Рекордът за най-нещастно населено място обаче със сигурност принадлежи на Лангдън, северна Дакота, където през зимата на 1935–36 година били записани 176 последователни дни с температури под нулата, включително 67 последователни дни, в които температурите паднали под 0 градуса по Фаренхайт (тоест, в зоната на крещящите месингови маймуни) поне за част от деня и 41 последователни дни, в които температурите не се повишили над 0 градуса по Фаренхайт.
За да погледнем на нещата в истинската им светлина, 176 дни са периодът от време между месеците февруари и август. На мен лично би ми било много трудно да изкарам 176 последователни дни в северна Дакота независимо какво е времето там, но предполагам, че това е друга тема.
При всички положения и това, което си имаме в Ню Хемпшър, ми стига. Ужасявах се при мисълта за дългите, жестоки зими в Ню Ингланд, но за мое учудване сега те ми доставят удоволствие. Отчасти именно, защото са толкова студени. Щипещият студ и чистият въздух могат да бъдат наистина опияняващи. А и зимите тук са потресаващо красиви. Всички покриви и пощенски кутии са покрити с преспи сняг в продължение на месеци. Тук слънцето грее почти всеки ден, така че няма и следа от подтискащата сивота и мрак, които характеризират зимите на толкова много други места. А когато снегът слегне и се замърси, обикновено навалява отново и той пак става пухкав.
Хората тук всъщност се вълнуват от идването на зимата. Ходят на ски, кънки на лед и се пързалят с шейни на местното игрище за голф. Един от нашите съседи наводнява задната си градина и я превръща в езерце за зимни кънки за децата от нашата улица. В местния колеж се провежда зимен карнавал, на който се правят ледени статуи и се излагат в градината на колежа. Всичко е много весело.
Но най-хубавото от е, че зимата е просто част от сигурен, гарантиран цикъл от четири сезона. Когато започне да ви писва от студа, поне знаете, че наближава едно наистина горещо лято. Освен всичко друго това означава и напълно нова поредица от експериментални предизвикателства, свързани със слънчеви изгаряния, отровен бръшлян, кърлежи, електрически ножици за подрязване на живи плетове и, разбира се, и горивото за запалване на барбекюто. Нямам търпение.
Да се удавиш в бюрокрация
Няма дори и да започвам да ви обяснявам колко отчайващо е да се опиташ да регистрираш като законни граждани на САЩ своя партньор в живота или други близки, ако те са родени в чужбина, тъй като нямам достатъчно място, а освен това е и прекалено скучно. Освен това не мога да говоря за това, без да се разплача обилно. Освен това ще решите, че си измислям.