Вкъщи хващаме около четиридесет канала — мисля, че в момента по някои системи можете да приемате и до 200 — така че си мислите, че ще имате неограничен избор, но постепенно осъзнавате, че според представите тук телевизията служи просто за запълване на въздушното пространство със стари боклуци.
На програми, които не биха показали от срам дори и по Скай Уан (да, знам, струва ви се, че това е почти невъзможно, но е така) тук се дават щедри дози телевизионно време. Нещата изглеждат така, сякаш операторите просто са свалили някоя касета от рафта и са я бутнали във видеото. Гледал съм „актуални разследвания“, правени преди десет години. Гледал съм Барбара Уолтърс24 да интервюира хора, които са починали преди дванайсет години и то такива хора, които не са представлявали никакъв интерес, дори и когато са били живи. Седем вечери седмично може да гледате „Шоуто на Джони Карсън“, което е било тъпо още през 1976 година, а в момента е тъпо и остаряло.
Идеята, че телевизията може да бъде оригинална и приятна, почти не съществува. Ето например тази вечер в категорията „Драма“ кабелното ми телевизионно списание предлага като най-върховни и приковаващи вниманието предложения от типа на „Матлок“ и „Малка къща в прерията“. За утре ми препоръчва „Семейство Уолтън“. А на следващия ден мога да гледам отново „Далас“ и „Убийство, написа тя“.
Започвате да се чудите кой въобще гледа телевизия. Един от каналите ни е 24-часова програма с анимационни филмчета. Това, че на някой би му се приискало да гледа анимационни филмчета през нощта е забележително само по себе си, но това, което наистина ме удивлява е, че дори и на този канал има реклами. Какво бихте могли да продадете на хора, които доброволно гледат „Заместник-шерифът Дог“ в 2 и 30 през нощта? Биберони?
Но вероятно най-смайващата черта на американската телевизия е, че същите програми се повтарят отново и отново по едно и също време всяка вечер. Днес в 9 и 30 на двадесети канал можем да гледаме „Мънстърс“. Вчера в 9 и 30 на двадесети канал даваха „Мънстърс“. Утре в 9 и 30 на двадесети канал ще дават — дали сте се досетили — „Мънстърс“. Преди всеки епизод на „Мънстърс“ се излъчва епизод от „Щастливи дни“, а след него епизод от „Шоуто на Мери Тайлър Мур“. Доколкото знам, така е от години и така и ще си остане завинаги.
Така е по всички канали, по всяко време. Ако превключите на канал „Дискъвъри“ и попаднете на филм за каскадите в Холивуд, можете да сте сигурни, че следващия път, когато превключите на „Дискъвъри“ по същото време, ще попаднете на програмата за каскадите в Холивуд. И то вероятно на същия епизод.
При наличието на толкова много канали, от които да избирате, и при положение, че всички те са отчайващо скучни, човек всъщност не гледа нищо. И това е най-страшното. Макар че американската телевизия е напълно идиотска, въпреки че ви кара да скубете косите си и да мятате меки хранителни продукти по екрана, тя е също така неотразима по един странен начин. Както ми обясни един приятел, тук гледате телевизия, не за да видите какво дават, а за да видите какво друго дават. А това, което трябва да признаем на американската телевизия е, че винаги дават нещо. Не може да въртите каналите до безкрай. Докато стигнете до петнадесетия канал вече сте забравили какво дават на първия, така че отново се впускате в този жалък цикъл с оптимистичната надежда, че на втория път ще намерите нещо, което да погълне вниманието ви.
Дори не съм започнал да разглеждам темата подробно. Телевизията е моят живот, така че често ще се връщаме към нея през следващите месеци. Но сега трябва да ви напусна. Виждам, че „Великолепната мания“ започва и наистина искам да видя как Джейн Уаймън ще изгуби зрението си. Това е най-хубавата част. Освен това, продължавам да си мисля, че ако гледам достатъчно дълго, Лойд Нолан все пак ще бутне онова малко момиченце от някой прозорец.
Реклами, реклами, реклами
Понастоящем по телевизията тече някаква реклама, която гласи приблизително така: „Новият Додж — номер едно спрямо Крайслер Инерт за маневреност. Номер едно спрямо Плимут Репелент за издръжливост. Номер едно спрямо Форд Екзема за разноски по поддръжката“.
Както ще забележите, защото за ваш късмет мозъкът ви не е омотан и увреден от прекомерно и дългогодишно излагане на картечния огън на американските реклами, във всяка категория въпросният Додж е номер едно спрямо само един друг конкурентен модел, което прави сравненията малко бледи, да не кажем направо съмнителни. Искам да кажа, ако този модел Додж беше номер едно от поне десет-дванайсет конкурентни модела в същия клас, вероятно това би било споменато в рекламата. А тъй като не се казва нищо подобно, логичното заключение е, че Доджът се е представил най-зле от всички конкурентни модели с изключение на единствения, който е цитиран. Следователно би трябвало да си помислите два пъти, преди да купите Додж.
24
Барбара Уолтърс — популярна водеща на американски радио и телевизионни шоу-програми — (Бел.ред.)