Ако трябва да бъдем честни, не следя полиморфизма на серотониновия транспорт толкова отблизо, колкото би трябвало, или поне не по време на баскетболния сезон, но когато срещнах изречението: „Чрез регулиране на силата и времетраенето на серотонергичните реакции, 5-HT транспортера (5-HTT) има решаващо значение за фината настройка на мозъчните серотонергични нервни трансмисии“, си казах „Брей, тия момчета май са се натъкнали на нещо!“.
Крайният резултат от изследването се свежда до това, че учените открили някакъв ген (и по-точно ген № SLC6A4 от хромозом 17q12p в случай, че искате да си провеждате домашни експерименти), който определя дали сте склонен по рождение да се притеснявате постоянно или не. За да сме съвсем точни — ако имате дългия вариант на ген SLC6A4, вие най-вероятно сте спокоен човек без прояви на тревожност, докато ако имате късия вариант, не можете да излезете от къщи, без малко след това да кажете: „Спри колата. Мисля, че оставих крана на ваната отворен“.
На практика това означава, че ако не сте притеснителен по рождение, няма за какво да се притеснявате, (въпреки че вие така или иначе не се притеснявате), докато, ако сте роден притеснителен, не можете да направите нищо по въпроса, така че бихте могли да престанете да се притеснявате, само че това, разбира се, е невъзможно. Като съпоставите това с данните от изследването на университета в онова Студено Място, става повече от ясно, че вината за всичко е у гените.
Ето още един интересен факт, изваден от моята папка с надслов „Гени и така нататък“. Според написаното от Ричард Докинс в „Слепият часовника?“27, всяка от десетте трилиона клетки в човешкото тяло съдържа повече генетична информация, отколкото цялата „Енциклопедия Британика“ (при това никой не ви ги предлага чрез амбулантни търговци), но се оказва, че 90% от нашия генетичен материал не върши абсолютно никаква работа. Само си седи и толкоз, също като чичо Фред и леля Мюриъл, като ни дойдат на гости в неделя.
Смятам, че от всичко изложено дотук можем да стигнем до четири важни извода, а именно: 1. Макар че гените ви не вършат кой знае каква работа, те все пак могат да ви накиснат в доста притеснителни ситуации; 2. Винаги първо пускайте писмата, а после си купувайте тютюн, 3. Никога не обещавайте, че ще цитирате четири точки, ако не можете да си спомните четвъртата, и 4.
Тези скучни чужденци
Една крилата фраза на Джулиън Барнс, която смятам да си присвоя в удобен момент, гласи, че всеки чужденец, озовал се в Съединените щати, може да изпълни един елементарен фокус: „Купете си вестник и вижте как родната ви страна изчезва от лицето на земята“.
Всъщност дори не е необходимо да си купувате вестник. Можете да прочетете някое списание, да гледате телевизия или просто да си поприказвате с някого. Наскоро синът ми ме уведоми, че в един тест по съвременна политика в неговия клас само един човек успял да цитира името на настоящия премиер на Великобритания и този човек бил той самият. Напълно съм сигурен, че няма да се намери дори един на петстотин души в САЩ, който да има представа, че в Англия предстоят парламентарни избори.
Честно казано, наистина повечето хора в повечето страни нямат представа какво се случва в останалата част от света. Искам да кажа, можете ли да назовете някой от политическите водачи в Дания или Холандия, или дори в Ирландия? Разбира се, че не можете — а при това сте толкова интелигентен и наблюдателен човек. Не ви и трябва да можете. Има прекалено много неща на този свят, за да ги разучавате всичките, а пък и без това едва смогвате да следите последния телевизионен сериал. Напълно ви разбирам.
Само че има една разлика. От четенето на вестници, гледането на телевизия и слушането на радио англичаните например имат поне някаква смътна представа, че отвъд Ламанша съществува и някакъв друг свят и че някакви хора вършат нещо в този друг свят (ако не ме лъже паметта, занимават се предимно с блокиране на пристанища и вгорчаване на живота на почтените тираджии, принадлежащи към по-благовъзпитани нации).
Едно време и тук беше така. Списание „Таим“ преливаше от материали за нестабилните коалиционни правителства в Италия и скандали за корупция в Латинска Америка, а по вечерните новини имаше тук-там кратки репортажчета, в които се явяваха сериозни на вид репортери с тренчкоти на „Бърберис“28, застанали с микрофон в ръка пред някоя борса, сампан29 или Дворец на Народната революция — във всеки случай пред нещо, което в никакъв случай не би могло да се намира в Небраска. Дори да не обръщахте внимание на тези информации, те поне ви напомняха, че живеете в един малко по-обширен свят.
27
един от научнопопулярните бестселъри на Ричард Докинс, с който той става лауреат на Наградата на Кралското литературно общество и на наградата на „Лос Анджелис Таймс“ за литература за 1987г. — (Бел.ред.)
28
британска модна къща, основана през 1856 г., чиито модели се отличават със спортна елегантност. Карето „Бърбери“ е нейна запазена марка — (Бел.ред.)