Интересното е, че това, което в началото ме бе накарало да прегледам „Кратката статистика“ бе желанието ми да проверя ръста на престъпността за щата Ню Хемпшър, където живея в момента. Бях чувал, че е едно от най-безопасните места в Америка и действително това бе потвърдено от „Кратката статистика“. През последната година, за която имаше данни, в щата са били извършени само четири убийства в сравнение с повече от 23 000 за цялата страна, а и сериозните престъпления са били твърде малко.
Това разбира се обаче означава, че в Ню Хемпшър е много по-вероятно да получа наранявания от тавана или от анцуга си — да спомена само два от потенциално смъртоносните примери — отколкото от някой непознат. А това, да ви кажа честно, хич не ме успокоява.
Заведете ме на мач
Хората понякога ме питат: „Каква е разликата между бейзбола и крикета“?
И при двете игри са необходими изключителни умения при употребата на топки и бухалки, но има една съществена разлика: бейзболът е една наистина вълнуваща игра и когато човек си тръгне в края на деня, поне знае кой е спечелил.
Шегувам се, разбира се. Крикетът е чудесна игра, изпъстрена с редки, изключително кратки моменти, изпълнени с истинско действие. Ако докторът ми предпише да си почивам напълно и да не се вълнувам прекалено, моментално ще стана фен на играта. Но междувременно се надявам да ме разберете, когато ви кажа, че сърцето ми е отдадено на бейзбола.
Това е играта, с която съм израснал, която съм играл като малко момче, а това, разбира се, е от жизненоважно значение, за да бъде истински оценен който и да било вид спорт. Проумях това преди много години в Англия, когато с няколко приятели отидохме да поритаме топка на едно футболно игрище.
Бях гледал футбол по телевизията и имах доста добра представа какво се изисква от мен, така че когато един от тях ми подаде топката, реших небрежно да я вкарам във вратата с глава, така както бях виждал да го прави Кевин Кийгън. Мислех, че ще бъде същото като удрянето на плажна топка че ще се чуе лекия звук „пум“, че топката леко ще се отлепи от челото ми и след като очертае приятна за окото крива, ще попадне в мрежата. Но разбира се, оказа се, че е все едно да вкараш топка за боулинг. Никога не бях усещал нищо, което да бъде така стряскащо различно от това, което бях очаквал в действителност. В продължение на четири часа след това краката ми се подкосяваха и се разхождах с голям червен кръг с рекламен текст, изписан на челото ми. Заклех се никога вече да не правя нищо толкова глупаво и болезнено.
Споменавам това в момента, тъй като Професионалният шампионат на САЩ започна наскоро и бих искал да знаете, че наистина много се вълнувам. Вероятно се налага да ви обясня, че Професионалният шампионат е ежегодната надпревара по бейзбол между шампиона на Американската лига и шампиона на Националната лига.
Всъщност това не е напълно вярно, тъй като системата бе променена преди няколко години. Проблемът с предишните правила бе, че в шампионата участвуваха само два отбора. Ясно е, че не е необходимо да си мозъчен хирург, за да разбереш, че ако се измисли някакъв начин, по който да се включат повече отбори, от цялата работа ще се изкарат много повече пари.
Така че всяка лига бе разделена на три дивизии от по три-четири отбора. В момента Професионалният шампионат не е състезание между двата най-добри бейзболни отбора — или поне не наложително — а по-скоро между победителите в серия от плейофи, включващи Западния, Източния и Централния дивизионни шампиони на всяка лига, плюс (а това според мен е идея, родена от чисто вдъхновение) двойка отбори, изтеглени наслуки, които не са спечелили в нито една игра.
Цялата работа е изключително сложна, но това което се получава всъщност е, че всички отбори с изключение на „Чикаго Къбс“ имат шанс да се класират за Професионалния шампионат.
„Чикаго Къбс“ не се класират, тъй като никога не успяват да се справят дори и при наличието на една дотолкова устройваща всички система. Често те почти се класират, а понякога са дотам начело, че човек не може да си представи, че няма да се класират. Но в края на краищата те упорито успяват да не се справят. Каквото и да е необходимо, за да бъде постигната целта — да изгубят седемнадесет игри подред, да пропуснат лесни топки между краката си, да се сблъскват комично един в друг в полето извън игрището — можете да сте сигурни, че „Къбс“ ще успеят.