Тъкмо в този момент осъзнавате, че нямате представа къде се намира поставката за коледно дърво. Въздишайки, се упътвате към железарията в центъра на града, за да купите нова, като същевременно сте напълно убеден, че през предстоящите три седмици всички закупени някога от вас поставки за коледно дърво — двадесет и три на брой — ще се появят като по чудо отново в живота ви, обикновено падайки на главата ви от някой по-горен рафт, докато ровите в дълбините на някой гардероб, а също така ще ви спъват, появявайки се в средата на тъмни помещения или ще ви издебват на горната площадка на стълбата. Ако още не сте го разбрали, нека ви го кажа аз: поставките за коледно дърво са сатанинско творение и имат за цел да ви уморят. След като тъй или иначе сте отишли в железарията, купувате две допълнителни светещи гирлянди. Оказва се, че те също не работят.
Накрая, изтощен физически и психически, успявате да изправите елхата, осветена и покрита с дрънкулки. Стоите в позата на Квазимодо и я съзерцавате с безсилна ненавист.
— Колко е красива! — възкликва жена ви, сключила в екстаз ръце под брадичката си. — А сега хайде да приключим и с външната украса — допълва тя внезапно. — Тази година купих нещо специално — Дядо Коледа в естествен ръст, който се поставя на комина на къщата. Донеси 12-метровата стълба, а аз ще отворя сандъка. Господи, така се забавлявам! — и тя изчезва нанякъде, подскачайки.
Сега, разбира се, вие можете да ми кажете:
— Защо ви е да се подлагате на всичко това? Защо се качвате на тавана, като знаете, че украсата няма да е там? Защо разплитате кабелите на гирляндите, като знаете, че сигурно не работят?
Моят отговор ще бъде, че това е част от ритуала. Коледа няма да бъде Коледа без всички тези премеждия.
Затова реших да започвам, без да чакам нарежданията на госпожа Брайсън. На този свят има неща, които човек просто трябва да направи, независимо от това приятно ли му е или не.
Ако ви трябвам за нещо, ще съм провиснал от люка на тавана.
Поколение на разхищението
В една от най-впечатляващите статистики, с които съм се сблъсквал напоследък, се твърди, че пет процента от цялата електрическа енергия, изразходвана в САЩ, се пропилява от компютри, оставени включени през нощта.
Не съм в състояние да потвърдя това лично, но мога да кажа със сигурност, че при много различни случаи съм надничал от прозорците на хотелската си стая късно през нощта, в най-различни градове на Америка, и ми е правело впечатление, че светлините в съседните офис-сгради са запалени, а съм забелязвал и примигването на компютърни екрани.
Защо американците не изключват всички тези неща? Предполагам, по същите причини, поради които много хора оставят моторите на колите си да работят, докато те надникнат в някой магазин, или оставят всички помещения в къщата ярко осветени, или локалното парно надуто до степен, която би скандализирала някой собственик на финландска сауна — накратко, защото токът, бензинът и другите енергийни източници са относително толкова евтини, и са евтини от доста време. Затова на хората и през ум не им минава да постъпват по друг начин.
Защо в крайна сметка да се подлагаш всяка сутрин на дразнещо изчакване от 20 секунди, докато компютърът ти загрее, след като може да е на твое разположение, защото си е останал включен през нощта?
Ние имаме ужасно — направо смехотворно — разхитително отношение по отношение на ресурсите на своята страна. Средният американец изразходва през живота си два пъти повече енергия, отколкото средният европеец. Ние сме само 5 процента от населението на света, а изразходваме 20 процента от енергийните му ресурси. Това не са статистически данни, с които би трябвало да се гордеем.
През 1992 година, в Рио де Жанейро, на Световната среща за Земята, САЩ, заедно с другите развити страни, се споразумяха да снижат до 2000 година отделянето на газове, предизвикващи парников ефект, до нивото от 1990 година. Това не беше обещание да си помислим по въпроса, а да го направим.
В действителност обаче количеството на вредните емисии в САЩ продължава неумолимо да нараства — с общо 8 процента от срещата в Рио досега, с 3,4 процента само за 1996 година. Ще рече, не сме направили това, което сме обещали да направим. Не сме се опитали да го направим. Дори не сме се престорили, че опитваме — което в други случаи е обичайният ни подход. Всичко, което свърши администрацията на Клинтън, бе да въведе един набор доброволни стандарти, с който индустриалните предприятия имат право да не се съобразяват, ако искат, и повечето от тях това и правят.