Тук почти няма инициативи за запазване на околната среда. Броят на алтернативните енергийни източници като силата на вятъра например не само че е много нисък, но и намалява непрекъснато. През 1987 година алтернативните енергийни източници даваха едва четири десети от 1 процент от общия енергиен продукт на страната; днес цифрата е две десети.
Вероятно знаете, че президентът Клинтън поиска срок от петнайсет-шестнайсет години, за да снижи нивото на вредните емисии до стойностите от 1990 година. Трудно можете да срещнете тук някой, който се вълнува особено от тези неща. Дори започва да нараства антагонизмът по отношение на съхранението на околната среда, особено когато то е свързано с някакви разходи. Наскоро една канадска социологическа агенция, „Енвироникс Интернешънъл“ проведе анкета, разговаряйки с 27 000 души от целия свят. Резултатите от изследването доказват, че жителите на почти всяка развита страна са готови да жертват макар и малка част от икономическия растеж на страната, ако това ще им осигури по-чист въздух и по-здравословна околна среда. Единственото изключение са САЩ. Изглежда налудничаво хората да поставят растежа на икономиката пред това земята да остане обитаема, но така излиза.
Дори изобретателно предпазливите предложения на президента Клинтън да пробута проблема на някой свой наследник след още четири мандата срещнаха яростна съпротива. Една коалиция на име „Глобален Информационен Проект за Климата“, в която влизат представители на индустриални предприятия и други заинтересовани страни, събра 13 милиона долара, за да се противопоставя кажи-речи на всяка инициатива, която пречи на фабричните им комини. Коалицията плаща за реклами по националното радио, пълни с мрачни предупреждения, че ако новите енергийни планове на президента бъдат приложени на практика, цените на петрола могат да скочат с около 50 цента на галон.
Няма значение, че тази цифра вероятно е раздута. Няма значение, че дори да стане така, американците пак ще плащат за петрол по-малко, отколкото хората в други развити и богати страна. Няма значение, че това би имало благоприятни ефекти, които засягат всекиго. Нищо от това няма значение. Споменете само увеличението на цените на петрола по какъвто и да било повод — колкото и дребно да е увеличението, колкото и основателни да са причините — и повечето хора в Америка ще се отдръпнат ужасено назад.
Най-тъжното от всичко е, че повечето от тези планове за намаляване на вредните емисии биха могли да бъдат осъществени без каквито и да било разноски, стига американците да можеха да овладеят своята разточителност. Изчислено е, че нацията разхищава енергия на стойност около 300 милиарда долара годишно. Тук не говорим за енергията, която би могла да бъде спестена чрез инвестиране в нови технологии. Говорим за енергия, която може да бъде спестена само като изключваме и намаляваме различни уреди. Според седмичното списание „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“, САЩ трябва да поддържат еквивалента на пет ядрени реактора само за захранването на съоръжения, които остават включени, когато не се ползват — видеоапаратура, оставяна непрекъснато на „стенд-бай“, компютри, оставени включени, когато служителите отиват да обядват или се прибират у дома, всички тези неми телевизионни екрани, които мигат от стените на баровете, без никой да ги гледа.
Не знам доколко обезпокоително е глобалното затопляне. Никой не знае. Не знам до каква степен застрашаваме собственото си бъдеще чрез уникалната си небрежност като консуматори. Но мога да ви кажа следното. Миналата година прекарах доста време в преходи по един дълъг маршрут из Апалачите. Във Вирджиния маршрутът минава през Националния парк Шенъндоа. Когато бях тийнейджър, от същата пътека все още бе възможно в ясни дни да се види град Вашингтон, който се намира на около 120 километра оттам. Сега, дори при най-благоприятни климатични условия, видимостта е намаляла наполовина. В горещо време, когато се надига и много смог, се вижда на не повече от три километра разстояние.
Апалачите са една от най-старите планински вериги в света. Гората, която ги покрива, е една от най-богатите на дървесни образци и красиви гори на света. Една-единствена долина в националния парк „Грейт Смоуки Маунтънс“ съдържа повече образци на местни дървесни видове, отколкото цяла Западна Европа. Много от тези дървета са застрашени. Киселинните дъждове и други въздушнопреносими замърсители ги оставят безпомощни и податливи на болести и зарази. Дъбовете и кленовете измират в обезпокоителни мащаби. Кучешкият дрян — едно от най-красивите дървета в американския Юг, и едно от най-разпространените — междувременно влиза в списъка на изчезващите видове. Канадската ела е на път да го последва.