Не намеквам, че в това има нещо мистично; по-скоро става дума за проявление на закона на всемирната гадост в публицистиката — всичко, което пишеш, се разрушава от действителните събития, нещо, което бихте могли да наречете синдром на предсказанията на Майкъл Фиш55.
Ако все пак имате параноични наклонности, каквито аз определено имам, започвате да изпитвате някакво мъчително чувство на отговорност. През октомври споменах мимоходом някъде Джон Денвър. На следващия ден самолетът на горкия човек падна в морето и той загина.
От друга страна, имах моменти на прозрение, с които мога да се гордея. Писах колко небрежно се гледа в Америка на здравословната храна и на хигиената на хранене, и само три седмици по-късно една голяма фабрика за полуготови храни в Небраска бе затворена, след като бе установено, че, ами… че проявяват небрежност към здравословната храна и хигиената. Наложи се да бъдат проследени и унищожени над 10 милиона килограма говеждо месо — най-голямата операция от този род в света. Горе-долу по същото време в сената критикуваха безогледно и унизиха за моя наслада шефа на американските данъчни служби, задето ръководената от него институция е неефективна, отмъстителна и некомпетентна. Не искам да се фукам, но съм споменал всичко това някъде по тези страници.
Най-тиражираната история на годината беше тайнственото изчезване на един самолет в горите над Ню Хемпшър. Миналата година, точно срещу Коледа, един самолет с двама мъже на борда кръжал непосредствено преди рутинно приземяване на летището, когато радиовръзката му с кулата изведнъж прекъснала и той изчезнал от екраните на радара.
През следващите няколко седмици се проведе най-голямото търсене в историята на щата — на земята и във въздуха, но самолетът не беше намерен. Оттогава мина година, но така и никой не го откри и мистерията около изчезването му само се задълбочи.
Към тайнствеността допринася и фактът, че изключително голям брой хора — последно към 275 — твърдят, че са видели самолета точно преди да се разбие. Някои дори казват, че са били толкова наблизо, че виждали и двамата мъже, които гледали през прозорците. Проблемът е, че тези очевидци са били разпилени из цели два щата, на места, които се намират на разстояния до 300 километра едно от друго. Очевидно не е възможно всички те да са видели самолета мигове преди да се разбие, но какво са видели тогава?
Откакто писах за фаталното изчезване на самолета, бяха публикувани много нови данни около него. Особено ме потресе информацията, че изчезването на самолет над горите в Ню Хемпшър се оказва не чак толкова изключително събитие. Според нашия местен вестник през 1959 година, самолетът на двама преподаватели от тукашния университет паднал в горите по време на зимна буря. Намерени са записки, според които те са оцелели и са били живи поне четири дни след катастрофата. За съжаление самолетът им бил намерен едва след два месеца и половина. Две години по-късно друг малък самолет изчезнал в горите, а го открили чак след шест месеца. Трети самолет се разбива наблизо през 1966 година, а го намират през 1972, дълго след като хората вече били забравили за него. Явно горите са в състояние да погълнат много отломки и да не ги връщат обратно.
Въпреки това абсолютно безследното изчезване на самолета „Лиър“ си остава необяснимо. Като начало, самолетът е сравнително голям, с дължина на крилете около 12 метра. Човек би си казал, че нещо толкова голямо не може да изчезне без никаква следа, но явно може да стане и така. Да не забравяме и цялата техника, която се включва в търсенето в наши дни — топлинни сензори, уреди с инфрачервени лъчи, метални детектори за дълги разстояния и други подобни. Военновъздушните сили дори позволиха да се ползва един от техните разузнавателни сателити. Всичко това не даде никакви резултати. Съдбата на обречения самолет си остава загадка и до днес. Ако има някакви развития, ще ви държа в течение. За мое огромно учудване най-голям отзвук от всичко, което съм писал, намери описанието на едногодишната ми битка с емиграционните власти на САЩ, докато ги накарам да признаят, че жена ми има правото да живее с мен в родната ми страна. Излиза, че далеч не съм единственият, който се е сблъсквал с убийствената мудност и тромавост на американските имиграционни власти.