Комитети в България се съобщаваха един с друг чрез тайни пощи. Любопитни бяха тайните писма, които, макар и да попаднеха в неприятелски ръце, твърде мъчно можеше да се разбира нещо от тях, защото съдържанието им беше алегорическо. Ето съдържанието на едно от тия писма, изпратено из Търново, от Иван хаджи Димитров до Н. Обретенов в Русе:
„До Братия Кубратове,
… Получих честното Ви от 17-й того, заедно с 9 № девет турски лири срещу дълга Ви. Много малко сте ми изпратили от мострите на житото, затова моля ви, щом са представи случай, прати ми още. Тук житото засега има добра цена. Не получавам редовно на Дяда Блъсков «Училището»; кажи му за това. Нека ми изпрати той, или ти сам земи грижата отгоре си, тридесят до четиреси тела от книжката «Градинка», която да проводя по селата с моя таксидар. Той се намира засега в Ловченските села, по вересии7.
Трябва да ви кажа и това, че всичките градове из България бяха прекръстени от комитета с други имена, взети из българската история, които употребяваха в писмата. Така например Търново се именуваше Асен; Русчук — Кубрат; Сливен — Славомир, Стара Загора — Атил; Лясковец — Аспарух; Котел — Софрония; Варна — Еремия; Шумен — Крум; Разград — Мирослав; Плевен — Любомир; Ловеч — Иван Шишман; Троян — Боян; Сопот — Самуил; Пловдив — Делиян; Т. Пазарджик — Докум; Карлово — Стамаш(?); Хасково — Цоко; Одрин — Гръмник; Свищов — Алцеко; Габрово — Перун; Тетевен — Кардан; Орхане — Сарсаул; София — Роман; Враца — Борис; Етрополе — Драко; Тулча — Рашумир; Никопол — Ситом ир; Лом-паланка — Амасия; Ряхово — Нотов; Видин…
В останалите градове из България, като Силистра, Хаджиолу-Пазарджик, Берковица, Кюстендил, Джумая, па даже и Казанлък, не е имало основани комитети, та затова и не се споменават в горния списък. Така също и лицата, до които адресираха писмата по разни градове, наместо техните собствени имена, надписваха се до ония личности, които малко-много бяха познати на турците за верни хора на султана; а тайният куриер, който беше длъжен да носи тия писма, знаеше кому да ги даде. Тъй например комитетските писма, които се получаваха в Русчук, носеха надпис: „До господин Петраки Златов, Иванчо ефенди Чорапчиев или Селвели Чорбаджиев“; в Търново — до „Стефана Карагьозов и Тодор Шишков“; във Видин — до „Севастаки ефенди“; в Стара Загора — до „Хаджи Господина“; в Сливен — до „Иван Сароолу“; в Шумен — до „Димча Чорбаджи“, и пр.
7
Деветтях турски лири, които се споменават в горното писмо, не са друго нищо, освен револвери,
Такива писма аз притежавам до триста, писма от по-първите български бунтовници, на които ще да дам гласност в особена книга.