Мечтите за най-справедливо и най-щастливо за всички хора общество датират от най-дълбока древност. След 7 ноември 1917 г. болшевиките обявяват на смаяното човечество, че раят вече е на територия, която обхваща една шеста от земната суша, или че ще бъде построен там и по цялата земя в най-скоро време.
Но и от Русия, и от целия свят към болшевиките се сипят въпроси: Вие дойдохте на власт с преврат, а не с добрата воля на мнозинството от населението — какво ще правите с тези, които не споделят вашите идеи и откажат да ги изпълняват? Каква е вашата икономическа програма — как ще построите общество, в което частната собственост е забранена и всички производителни сили са държавна собственост? Държавата — това са хора, които я управляват, как ще бъдат избирани те и как ще бъдат заменяни, ако са некомпетентни за заеманите постове? Как ще преобразите мисленето на хората до степен всички да са единодушни с вас — сегашните ръководители? С победата на болшевиките в гражданската война и с налагането на съветската власт в по-голямата част от територията на бившата империя се получава и отговор на всички въпроси. Първите критици на съветското общество са социалдемократите — руски и чуждестранни, които отбелязват главната му слабост — най-благородни цели се постигат само с хуманни средства, а не с насилие, защото дори и в рая се отива по желание. За първи път определението тоталитарно е използвано за обяснение на едно съвременно общество вероятно от Мусолини през 1925 г. и смисълът му е, че фашистката държава обхваща цялото общество, всички страни на човешката дейност.
Постепенно терминът тоталитарна държава (тоталитарна система) получава широка употреба, въпреки че често в него се влага различен смисъл. Еволюцията на съветското общество, на фашистката държава в Италия и на националсоциали-стическа Германия позволяват на цяла редица специалисти от обществените науки да посочат точни родови белези на тези общества. Безспорната матрица на тоталитарното общество, пър-восъздателката му, е съветската държава.
1. Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена в посока от горе на долу — от малка група ръководители — партиен елит, висша номенклатура начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)—към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални.
2. Партията прониква във всички съществени държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е — партия-държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите видове власти.
3. Тотален терор — физически или морален и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика до пълно промиване на мозъците, до оглупяване — това са двете страни на медала на системата, която елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското озъбено лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача н следи всички граждани, включително и най-висшето ръководство на партията.
4. Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност, включително върху науката, културата, изкуството.
5. Изграждането на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката до подчиняването й от партията-държава.
Тоталитарната система превръща Съветския съюз в затворено, откъснато с желязна завеса (термин, използван за първи път от белгийския социалдемократ Вандервелд в 1930 г.) от останалия свят, общество, в което животът е ад, а пропагандата го представя като пролог към комунистическия рай, и обратно — животът зад желязната завеса е представен само като ад за трудещите се, които копнеели за съветско общество.
ФАШИЗМЪТ
Рождената дата на световния фашизъм е 23 март 1919 година. Тогава в Милано Мусолини създава общоиталианското движение с името „Фашо ди комбатименто“ („Фашо литорио“ — „Ликторски сноп“ е символ на властта в Древния Рим) — „Групи за борба“. С появяването на фаши в големите северноиталиански градове постепенно се изковават и новите думи в италианския език: фашист и фашизъм. Мусолини е отчел промените, внесени в живота на човечеството от Първата световна война, и е извлякъл ценни уроци от своето социалистическо минало. Деветнадесетгодишен, Бенито Мусолини бяга от войнишка служба и прекарва от 1902 до 1904 г. в Швейцария. Изпъждан от различни кантони за скитничество и нарушаване на законите, Мусолини се движи в социалдемократически среди, запознава се с емигранти болшевики, дори успява веднъж да размени няколко думи с Ленин, когато двамата говорят на честване в Женева на годишнината на Парижката комуна. Завърнал се в Италия и отбил военната си служба, след кратко учителстване той поема пътя на социалиста професионален революционер, работещ в профсъюзите и в социалистическия печат. От 1912 г. Мусолини е главен редактор на социалистическия ежедневник „Аванти“, но когато започва войната, напуска социалистическата партия и започва да издава (с френски пари) нов вестник „Ил Пополо д’Италия“ („Италианският народ“), с който води кампания за включване на Италия на страната на Антантата. Доброволец на фронта, Мусолини е ранен, завръща се при вестника си и очаква края на войната, за да опита късмета си на политическото поприще.