От социалдемократическото движение Мусолини извлича социалните елементи в програмата си, динамизма на пропагандата, дисциплината на организациите, възхищава се от Бланки — теоретик на решителния удар, организиран от шепа смелчаци (Ленин и Троцки също копират Бланки), и от още един французин — Жорж Сорел, теоретик на анархосиндикализма, на щурма на властта от профсъюзите чрез обща политическа стачка. От световната война Мусолини извлича уроци за втората съставна част на фашизма — националистическите лозунги.
Съединявайки социалистическите и националистическите искания, той създава едно ново движение, което обаче има за учител Ленин, а за държавен модел — Съветска Русия. В първата програма на фашисткото движение, приета на 23 март, преобладават искания, под които би се подписал всеки социалист: избирателни права за навършилите 18 години мъже и жени, осемчасов работен ден, осигуровки при болест и безработица, гарантирано минимално заплащане на труда, прогресивно-подоходен данък, отнемане на 85 % от военновременните печалби, премахване на Сената и т. н.
В приета през 1921 г. нова програма, когато движението се преименува в Национална фашистка партия (НФП), преобладават националистическите елементи и идеята за силна фашистка държава. Фашизмът се стреми да увлече последователи от най-различни слоеве, но с по-ниска политическа култура, главно от дребната буржоазия, бивши военни, хора обезверени, отчаяни, без сигурно място в живота. Мусолини пише: „Ние ще си позволим лукса да бъдем аристократи и демократи, консерватори и прогресисти, реакционери и революционери, спазващи законите и нарушаващи ги — според обстоятелствата на времето, на мястото, на обстановката.“ А на друго място е още по-откровен: „Нашата програма е проста: ние искаме да управляваме Италия.“ Мусолини противопоставя националната идея на идеята за класова борба и интернационална солидарност на експлоатираните, издигайки мита за нацията и държавата. „Ние бле-нуваме римска Италия, т. е. мъдра и силна, дисциплинирана и имперска. Много от това, което беше безсмъртният дух на Рим, се възражда във фашизма: римски е ликторският сноп, римска е нашата бойна организация, римска е нашата гордост и нашата смелост: «Civis romanus sum» («Римски гражданин съм»)“ — пише Мусолини. Римски е и поздравът на фашистите с високо вдигната ръка. За Мусолини Цезар е „най-великият син на човечеството“, „обединил в себе си волята на воина и гения на мъдреца“. Фашистите щели да възстановят миналото величие на Италия, като Мусолини се смята за наследник на Цезар. Тогавашният френски социалист Пол-Бонкур пуска язвителна стрела, наричайки Мусолини „карнавалния Цезар“. Според Мусолини фашизмът е нова политическа система, която иска да успокои озлобените от класова омраза духове, да строи, да обнови, да пречисти, а не да разрушава в името на разрушението, да наложи строга дисциплина и да подчини личните интереси и амбиции за благото на народа и величието на родината, да разбуди спящата национална съвест; фашизмът щял да спаси страната от болшевизма и анархията. „Фашизмът се противопоставя на Ленин — мита на пролетарския интернационализъм, на Уилсън — мита на буржоазния интернационализъм, на триномията Милеран—Фош—Клемансо — мита на милитаристичния и агресивен интернационализъм… Фашизмът мрази старата демокрация и агонизиращия либерализъм. Фашизмът никога няма да се откаже от насилието в служба на справедливостта и правото“ — пише в преведената през 1924 г. и на български език книга „Фашизма“ на П. Горголини. За да спечели симпатиите на имуществените слоеве, Мусолини подсилва фашистката пропаганда със силна доза антиболшевизъм. Противопоставянето на болшевизма и обвинението срещу социалистите, че са чужди на здравото национално тяло агенти, е любима тема от репертоара на Мусолини: „Ние се обявяваме открито срещу мрачното и престъпно явление на регреса и контрареволюцията, името на което е болшевизъм.“ Срещу капитализма и болшевизма Мусолини издига трето знаме — на фашизма, и обяснява: „От остатъците на либералните, социалистическите, демократичните течения фашизмът извлича онези елементи, които още имат жизнена стойност.“