Фашизмът милитаризира обществото и надъхва особено младежта с програма за превръщането на Италия във велика колониална империя. Култът към Мусолини се разраства до чудовищни размери. В ръководството на фашистките милиционери е записано: „Мусолини винаги е прав!“ Горголини го хвали не само като „душата, сърцето, мозъка на фашизма“, но и като притежател на най-добрите качества на италианската раса.
Италианският фашизъм е първа рожба на голямо семейство, но до Втората световна война от братчетата само германският националсоциализъм се домогва до властта. Фашистки движения и партии се появяват в почти всички европейски държави като отговор на засилената роля както на левицата в политическия живот, така и на демокрацията. Фашизмът разчита на успехи в страни с по-слаби демократични традиции, изостанали в икономическото си развитие, там, където е силно желанието да се ускори процесът на индустриализация, в страни със засегнато национално чувство от поражението във войната. Италия е победителка, но не само националистите, но и народът е недоволен от полученото „парче от тортата“. С широка известност се ползва възклицанието на един журналист: „Войната спечелена, мирът загубен!“ „Победената от лагера на победителите!“ — това е друга формула, използвана от недоволните от мира.
В Германия Хитлер идва на власт чак през 1933 г. Опитът му за „поход към Берлин“ в 1923 г. пропада. Икономическата криза от 1929 г. засяга особено тежко Германия и милиони безработни започват да вярват, че Хитлер е изпратен от провидението да спаси страната. На власт националсоциализмът е фашизъм, развит до най-висока степен, най-пълно подчинява германския народ и го повежда към Втората световна война.
Във всички фашистки движения или партии, дори и когато в една страна си съперничат по две такива формации в зависимост от това, кой им плаща — Хитлер или Мусолини, — се откриват следните родови белези: антикапитализъм (антидемократизъм, отхвърляне на парламентарната система); антисоциализъм (антисоциалдемократизъм и антикомунизъм); антиинтернационализъм (шовинизъм, антихуманизъм); култ към фашистката „Света Троица“ — партия, водач, държава; социална демагогия („национален социализъм“ за всички — и за трудещите се, и за капиталистите); култ към силата и военщината; контрол върху икономиката.
В Германия шовинистическите елементи от програмата на Хитлер се смесват с расизъм и антисемитизъм — елементи, които липсват в програмата на „класическия“ фашизъм — италианския.
Фашизмът е движение, което чрез национализъм и социална демагогия прониква във всички слоеве на обществото и се бори за установяване на тоталитарна диктатура — съюз на нова политическа класа с ръководещите икономиката кръгове.
По всички показатели за тоталитарна система комунизмът и фашизмът си приличат — те са огледални образи, близнаци, лявата и дясната ръка на една антидемократична система. Не е случайно, че между тях е поставян знак за сходство още през 20-те години. Създателят на Италианската народна партия дон Луиджи Стурцо е един от първите, оставил едно запомнящо се сравнение: „Всъщност между Русия и Италия има само една истинска отлика — именно, че болшевизмът, или комунистическата диктатура, е ляв фашизъм, докато фашизмът, или консервативната диктатура, е десен болшевизъм. Болшевишка Русия създаде мита за Ленин, фашистка Италия — този за Мусолини.“ Френският историк М. Бомон поставя въпроса „Без Ленин биха ли съществували Мусолини и Хитлер?“ и отговаря, че Рим и Берлин само следвали пътя на Москва, че „диктатурата на пролетариата откри пътя на другите диктатури“.
А на този въпрос отговорът на Чърчил е: „Фашизмът беше сянката или уродливото дете на комунизма.“
АВТОРИТАРИЗМЪТ
Списъкът на диктаторите от времето, заключено между двете световни войни, е дълъг, но най-често споменавани са имената на Ленин, Сталин, Хорти, Кемал Ататюрк, Мусолини, Примо де Ривера, Пилсудски, Салазар, Хитлер, Франко, Метаксас. Също тъй често на тези имена се лепят произволно етикети, като най-често срещаната грешка е да се разделят на две големи групи: на комунистически и на фашистки диктатори (без Кемал Ататюрк). Грешката е или умишлена — поради политически пристрастия, за да се уязвят по-силно някои диктатори, те се обявяват за фашисти, или произтича от непознаване на фактите, от липсата на научни критерии за разграничаване на диктатурите по техните родови белези.