През 1914 г. войната започват 8 държави — 44% от световното население. Към края й в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави — 87% от населението на Земята. Общо по време на войната са мобилизирани 73 млн. души, от които от Антантата — 48 млн., а от Централните сили — 25 млн.
Войната поглъща гигантски средства. „Аз не зная дали утре ще променим историята, но съм сигурен, че ще променим географията“ — заявява един английски офицер, след като на Западния фронт англичаните са прокопали от няколко посоки под един зает от германците хълм галерии с дължина 8 км, в които залагат 500 т взрив. На 7 юни 1917 г. експлозията е толкова силна, че се чува чак в Лондон. В началото на войната Франция произвежда 10 хил. снаряда дневно, през 1915 г. — 154 000, 1916 г. — 232 000, 1917 и 1918 г. — по 273 500. През 1914 г. всички воюващи държави са разполагали с 25 хил. оръдия, а в края на войната — с 85 хиляди. Рязко се увеличава далекобойността на оръдията — тя не само надхвърля 10 км, но най-тежкото оръдие в света, произведено от германците в заводите „Круп“ и наречено „Дебелата Берта“ (дължина 34 м, тежина 175 т), стреля срещу Париж от разстояние 120 километра. През 1918 г. 4 такива оръдия изстрелват 44 снаряда от по 1 тон. И още един пример за постоянно растящите изисквания на фронтовете — през 1914 г. Германия има 160 миномета, а през 1918 г. — 17 хиляди.
Стремително нараства производството на самолети. Франция започва войната с 541, а през 1918 г. построява 24 652 (при общ брой за цялата война 52 146), а в самолетостроителните заводи работят 186 хил. души. Общият брой на произведените в Германия самолети е 48 хиляди. През 1914 г. самолетите достигат скорост до 100 км в час. През 1918 г. тя нараства: на италианските изтребители „Фиат“ е 220 км, на френските „Бреге“ и германските „Фокер“ — 200 километра. Започват да се използват и радиостанции. Мощността на самолетите от 80 конски сили достига до 900 за бомбардировачите, таванът на полетите от 3 км е вдигнат на 7 км, продължителността на полета от 3 ч достига до 7 ч и германските самолети спокойни сипят бомби над Лондон (през 1918 г. дори от 1 т).
Усъвършенстват се подводниците. На тях разчита особено Германия, която до войната има 28, а до 1918 г. там са произведени общо 344 подводници, от които 178 са потопени или извадени от строя от противниците й.
Танковете за първи път са вкарани в бой през 1916 г. от англичаните, които в края на войната разполагат с 400 тежки танка (от по 30 т). Французите се ориентират към по-леки танкове. а германците — към ефикасна противотанкова защита. Загубите на танкове са значителни. На 5 август 1918 г. англичаните атакуват германците с 430 танка, от които на 6 август остават само 155, на 7 — 85, на 8 — 38.
Фронтовете се превръщат в огромна мелница на хора и животни, бойна техника и оръжия, боеприпаси, транспортни средства, инструменти. Разрушават се сгради, складове, пътища, мостове, тунели, гари, дори болници и църкви. Армиите изискват все по-големи количества храна, дрехи, лекарства, цимент, метали, химикали, бои, дървен материал, пясък, бодлива тел, противогази, свързочна техника. Потопени са 630 бойни и 1000 спомагателни парахода, а тонажът на потопените търговски съдове достига 13 300 000 тона.
Икономиката се подчинява на законите на войната. В Русия 76% от промишлените работници пряко или косвено обслужват военното производство, в Италия — 64%, в Германия — 58%, във Франция — 57%, във Великобритания — 46%. Все повече жени и дори и деца заемат работните места на мобилизираните мъже не само в селското стопанство, но и във фабриките. Воденето на войната се превръща в национално дело, а ролята на държавата в ръководството на цялото общество се променя качествено в сравнение с предвоенните години.
Идва краят на либералното стопанство и началото на планова намеса на правителствата в организацията на производството, в неговото финансиране и следователно къде да се насочат печалбите. Поощряват се и изследванията в онези отрасли на науката, които може да открият нови пътища към победата. Астрономическите суми, пропилени за войната, се покриват чрез понижаване на жизненото равнище на най-широките слоеве на населението, чрез вътрешни и външни заеми.
Официалните данни за изразходваните пряко за войната суми по принцип са по-големи от реалните, но може да се приеме, че за воюващите държави са 208 млрд. долара, а причинените щети са за 359 млрд. долара. Най-тежко е пострадала от бойните действия Франция.
Войната превръща САЩ от длъжник на стария континент в негов кредитор. През 1919 г. Великобритания дължи на Щатите 4 210 000 000 долара, Франция — 2 750 000 000, Италия — 1 625 000 000 и т. н. От своя страна Великобритания очаква от Франция 2 540 000 000 долара, от Русия — 2 840 000 000, от Италия — 2 335 000 000 и т. н., а Франция разчита на 800 000 000 долара от Русия, на 450 000 000 — от Белгия и т. н.