Комунистическите партии дори и в най-демократичните страни са задължени от Условията успоредно с легалните си формации да образуват нелегални структури и да работят нелегално и във войската.
На дванадесетия конгрес на болшевишката партия през април 1923 г. Зиновиев доразвива тази постановка на Устава: Коминтернът — „това е единна партия, разпространена в различни страни, това е повече от партия — това по-скоро е секта“.
В Условията за приемане в Коминтерна от „левите“ социалдемократи, повярвали в „демократичността“ на диктатурата на пролетариата и увлечени от идеята за завземане на властта чрез преврат (въстание), се иска да скъсат незабавно с „десните“ и „центристите“ в своите партии. Обявената след 7 ноември 1917 г. война на тази част от световната социалдемокрация продължава с най-тежки обвинения.
През март 1921 г. току-що създадената Италианска комунистическа партия обяснява в каква посока ще стреля: „Главният неприятел на пролетариата днес в борбата е социалдемокрацията. И ще бъде и утре.“ В манифест на ръководството на ИКП във връзка с парламентарните избори от май 1921 г. се изказва надеждата, че съзнателните работници ще се убедят, че не може да не се мине през трупа на социалдемократическата партия. А ръководителят на компартията Бордига е първият от ръководителите на една комунистическа партия, който — пак във връзка с тези избори — поставя знак на равенство между фашизъм и социалдемокрация: „Фашистите и социалдемократите са двете лица на един и същ утрешен неприятел.“
През 1921 г. в Коминтерна се обсъжда въпросът за забавянето на темповете на развитие на световната пролетарска революция и за задачите на комунистическите партии в новата обстановка. На десетия конгрес на болшевишката партия през март 1921 г. Зиновиев преценява, че световната революция само е забавила своя темп и комунистите, дори и малко на брой, щели да я осъществят.
На третия конгрес на Коминтерна, състоял се през 1921 г., според Троцки, ако през 1919 г. болшевиките са смятали, че победата на тази революция е въпрос на месеци, то сега за победата й може би ще са необходими няколко години. В реч за тактиката на болшевишката партия Ленин признава, че когато са започвали Октомврийската революция, са мислели, че „или веднага, или поне много бързо ще настъпи революция в останалите страни, капиталистически по-развити, или в противен случаи неизбежно ще загинем“. Сега новата обстановка изисква поставянето на нови задачи пред комунистическите партии на първо място да спечелят мнозинството от работническата класа за своите идеи. И отново главна пречка в изпълнението на тази задача е социалдемокрацията, която води след себе си това мнозинство. Тръгнали по пътя на тоталитаризма — на самостоятелно управление на Русия не само без подкрепата на други политически сили, но и унищожавайки ги, — болшевиките налагат своите методи на борба за власт като модел за борба за власт и в демократични държави, дори и в колониите, където но само няма комунистически партии, но няма и национална буржоазия.
Втората задача, поставена от Ленин, е осъзнаването от всички комунисти на факта, че „главна опора на капитализма“ е тази част от работниците, които са организирани от социалдемократическите партии. Изводът на Ленин е, че социалдемократите са „контрареволюционните елементи“ в работническата класа, които задържат международната буржоазия на власт.
Погрешният анализ, който правят ръководителите на болшевишката партия на международната обстановка, и оттук и в анализа на обстановката в отделните страни, личи и от отчетния доклад на Зиновиев. За него между фашизма и „белия терор“ — режимите в редица европейски държави—няма принципна разлика. Според Зиновиев и в България режимът (на БЗНС) с в този кюп, поради което БКП „може би“ също трябвало „да стане нелегална“, тъй като и „тя страда много от белия терор“.
Да се спечели за идеите на Коминтерна мнозинството от работническата класа „на книга“ е лесно, а в живота се оказва невъзможно. И тогава ръководителите на болшевишката партия замислят една голяма маневра, наречена „единен работнически фронт“.