Но Европа на победителките се изправя и разчита на победените да я освободят от по-големите и грижи. Първата задача на Антантата е да узакони победата си на зелената маса, където се подписват мирните договори. От август 1914 до ноември 1918 г. ръководителите на Великобритания и Франция многократно са обявявали, че водят отбранителна война, а с победата си щели да създадат нов свят, без международни конфликти, че първата в историята на човечеството световна война щяла да бъде и последна. Към тези цели се присъединява и президентът Уилсън на 8 януари 1918 г. чрез специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите държави. В 14 точки Уилсън предлага план за изграждането на следвоенния свят чрез отстраняване на причините за териториалните конфликти между воюващите държави, за свобода на корабоплаването и търговията и съкращаване на въоръженията, за създаване на световна организация, която да гарантира политическата независимост, териториалната цялост и равенството между големи и малки държави.
Точките на Уилсън събуждат големи надежди сред воюващите народи, че войната може да завърши с почтен мирен договор. България воюва за националното си обединение. САЩ не са й обявили война и името на Уилсън се използва в пресата като на бъдещ защитник на справедливата българска кауза. В Европа обаче се чуват и други гласове, тъй като съветското правителство е публикувало някои от тайните договори, сключени от царска Русия с Антантата, и към Уилсън се отправят въпроси — САЩ ще вдигнат ли завесата на тайната дипломация и дали наистина са в състояние да наложат на главните победителки във войната — Франция и Великобритания — своето виждане за нов световен ред, или 14-те точки са един ход с чисто пропагандна стойност?
Разпадането на Австро-Унгария и появяването на нови държави върху територията на царска Русия обезсилват някои от точките на Уилсън и усложняват подготовката на заплануваната в Париж конференция, която да подготви мирните договори с победените. Италия очаква от Франция и Великобритания, които са я подмамили да скъса съюза си с Германия и Австро-Унгария и да влезе във война с тези държави, да изпълнят обещанията си за териториални придобивки за сметка на дунавската империя.
Антантата и Русия. Превратът, организиран от партията на болшевиките на 7 ноември 1917 г., излизането на Русия от войната, подписаният от нея с Германия, Австро-Унгария, България и Турция договор в Брест-Литовск на 3 март 1918 г., неговото анулиране през ноември 1918 г., гражданската война в Русия и проблемът за нейните граници с новите държави пре-връщат руския въпрос в един от основните проблеми на международните отношения.
Великобритания и Франция не крият своята неприязън към правителството на Ленин, което под маската „диктатура на пролетариата“ налага диктатура на болшевишката партия и полага основите на нов тип обществено-икономическа система — тоталитарната. Правителствата на тези държави подпомагат всички антиболшевишки движения в Русия и организират военната намеса в бушуващата жестока гражданска война. Във Великобритания между привържениците на този курс се отличава военният министър Уинстън Чърчил, за когото тогавашният министър-председател Дейвид Лойд Джордж пише по-късно, че хвърлил цялата си кипяща енергия за борба с болшевиките. Но и правителството на Лойд Джордж било решило да продължи усилията си, докато „не бъде изгонен от територията на Русия последният болшевик“. От своя страна френският министър на външните работи Пишон декларира на 26 декември 1918 г., че целта на съюзниците от Антантата „е да изгонят от Русия духа на болшевизма“, а на 26 март 1919 г. потвърждава: „Истинският мир ще стане възможен само тогава, когато бъде разрешен руският въпрос и окончателно бъде потушена заразата, разпространяваща се по Европа.“
Парижката конференция. Конференцията за мир в Париж започва с един твърде неприятен за германците сюрприз, подготвен от французите. За ден първи, ден на реванш, е избран 18 януари — денят, когато в 1871 г. в Огледалния салон на Версайския дворец тържествено е прокламирана Германската империя — Вторият райх. Френският президент Реймон Поанкаре, който в спомените си пише, че Франция тръгнала с вдигнато чело към бойното поле, където се решавало бъдещето на човечеството, и че „срещу австро-германския империализъм тя ставала в очите на народите живият представител на правото и свободата“, пред цял свят показва какви резултати може да се очакват от конференцията, откривайки я с думите, че Германската империя, „родена с несправедливост, завърши съществуването си с безчестие“. На конференцията присъстват представители на 27 държави — победителки вън войната. Победените са поканени само за да отговарят на въпросите на 26-те комисии, подготвящи договорите, и в Париж се намират в условия, близки до домашния арест.