Ръководството на конференцията се осъществява от Съвета на десетте — ръководителите на правителствата на великите сили — Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Япония — и техните външни министри. Последните две страни са включени в този съвет от „учтивост“ и за заблуда на широката публика, че по-широкият състав с право на решаващ глас е гаранция за по-справедливи решения. Истинските ръководители, от които зависи съдбата на победените, са Жорж Клемансо, председател на конференцията, Лойд Джордж и Удроу Уилсън — „голямата тройка“. И тъй като всяка от страните победителки се стреми към мирни договори, които най-добре да отговарят на нейните егоистични интереси, конференцията се превръща в голямата битка за възможно най-голямо парче от тортата.
Нищо чудно, че между тримата големи още от първия ден на конференцията отношенията съвсем не са толкова приятелски, колкото се демонстрира пред журналистите и кинока-мерите. Уилсън е принуден да „свири трета цигулка“, а „старият тигър“ Клемансо не може да реализира голямата френска мечта — да разпокъса Германия на няколко отделни части или поне на две, или, както тогава са се шегували — на Германия реакционна, протестантска и пиеща бира (т. е. главно Прусия) и Германия демократична, католическа и пиеща вино (т. е. останалата Германия, която е по-близо до Франция по вяра, манталитет, бит и идеи) и да получи не само своите Елзас и Лотарингия, но и Саар и левия бряг на Рейн и да елиминира завинаги възможността Германия да може да се подготви за реванш. По-малката френска мечта е да ръководи група от държави, които да са под силно френско влияние и да обграждат Германия със „санитарен кордон“.
Големите френски апетити, подхранвани не само от наличието на най-силната армия в света, съставена от 2 млн. души и осъществяваща основната окупационна функция в Германия, се допълват и от морални аргументи — Франция е претърпяла във войната загуби, които трябва да се компенсират чрез съответното наказание на Германия. А с населението си от 37 млн. души в 1918 г. срещу 67 млн. на Германия Франция едва ли е щяла да бъде спокойна за своето бъдеще.
Франция — страна домакин на конференцията, губи битката на зелената маса. Германия получава най-неочаквана помощ.
Съветска Русия е отстранена от конференцията по един „елегантен“ начин — Уилсън кани на 21 януари правителството на Ленин и антиболшевишките правителства, образувани в хода на гражданската война, да се съберат на конференция на Принцовите острови в Мраморно море за прекратяване на гражданската война и съставяне на делегация за конференцията в Париж. Но тъй като още при откриването на конференцията в Париж участниците приемат документ за „необходимостта от интервенция“ в Русия, белогвардейските правителства отказват каквито и да са контакти с червеногвардейското правителство. С лозунгите си за световна пролетарска революция, която да се осъществи от току-що създадения Комунистически интернационал, с поверяването на Германската комунистическа партия на ролята на главна ударна сила срещу капиталистическа Европа, с изпращането в Германия на членове на болшевишката партия (главно с произход от западните полски територии), говорещи без акцент немски език, снабдени обилно с пари и инструкции за подривна работа, с намесата си в Бавария и подстрекаването за обявяване там на съветска република болшевишка Русия, без да иска, спасява Германия, като предлага на Лойд Джордж отличен повод за париране на френските искания.
Английският министър-председател печели на своя страна президента на САЩ, който се опитва да поддържа мита за справедливи договори. Двамата се обявяват против суровото наказание на Германия, мотивирайки се с опасността от надвисващия над тази страна и над Европа болшевизъм. След некол-кодневна работа в един от дворците на френските крале, разположен сред вековни гори на петдесетина километра от Париж, Лойд Джордж редактира подготвения му от съветниците документ до конференцията за мир. В Меморандума от Фонтенбло се подчертава: „Най-голямата опасност в дадения момент се заключава по мое мнение в това, че Германия може да свърже своята съдба с болшевиките и да постави всички свои материални и интелектуални ресурси, целия си огромен организаторски талант в служба на революционните фанатици, чиято мечта е завоюването със силата на оръжието на свят за болшевизма. Тази опасност не е химера… Ако ние бъдем благоразумни, ще предложим на Германия такъв мир, който, бидейки справедлив, ще се покаже на мислещите люде за предпочитане пред алтернативата — болшевизъм.“