От своя страна германците също разиграват „болшевишката карта“, но в обратна посока. Генерал-фелдмаршал Лудендорф предлага да се подготвят 100 хил. войници, да ги ръководел главнокомандващият войските на Антантага френският маршал Фош (в чийто вагон в Компиенската гора на 11 ноември 1918 г. германците подписват примирието — капитулация) „и след два месеца от Москва и Съветска Русия нямало да остане и следа“. На Клемансо му припомнят и красивите думи, с които съобщава в Камарата на депутатите новината за победата: „Франция, вчера войник на Бога, днес войник на човечеството, ще бъде винаги войник на идеала.“
След подписването на мирните договори Клемансо е избран за почетен доктор на Оксфордския университет и там води с Лойд Джордж разговор, който обяснява отлично какви цели е преследвала Великобритания на конференцията в Париж. „Имате ли да ми кажете нещо?“ — попитал Лойд Джордж. „Да — отговорил Клемансо. — Искам да ви кажа, че на другия ден след 11 ноември 1918 г. вие вече бяхте неприятел на Франция!“ — „Е добре — казал Лойд Джордж, — нима това не е нашата традиционна политика?“
По-късно Чърчил пише в шесттомна история на Първата световна война, че на същия този 11 ноември вечерял с Лойд Джордж и темата на разговора била как по най-добър начин да окажат помощ на Германия. Когато Клемансо прочел това признание, казал: „В такъв момент не би ли било по-нормално да се мисли как да се подпомогне първо Франция, тъй жестоко опустошена от германските войници?“ А Лойд Джордж просто е водел многовековно проверявана политика — Великобритания да не подпомага най-силната европейска държава и да образува срещу нея съюзи.
Версайският договор. Пазарлъците за договора с Германия продължават до май. При връчването на проекта на германската делегация Клемансо заявява: „Настъпи часът на разплатата!“ Но истина е, че Клемансо вече е съжалявал, че в името на спестяването на много човешка кръв е приел на 11 ноември 1918 г. германската молба за примирие, вместо да продължи войната до пълен разгром на Германия и влизането на съюзнически войски в Берлин.
Германската делегация решава да се съпротивлява и отхвърля проекта. Канцлерът Шайдеман, един от най-авторитетните социалдемократи, възкликва в Берлин пред Националното събрание: „Коя ръка ще приеме, без да се вкамени, тези вериги?“ Националното събрание също отхвърля проекта. Но Антантата заплашва, че ще поднови бойните действия, и Националното събрание приема проекта, а Шайдеман подава оставка. Друг социалдемократ — X. Бауер, оглавява правителството и на 28 юни 1919 г. в Огледалния салон на Версайския дворец отново символичен акт от страна на французите — германският министър на външните работи Мюлер подписва договора за мир между победителите във войната и Германия. Събитието се отбелязва със 101 топовни салюта.
Първата част на договора съдържа устава на първата в историята световна организация — Обществото на народите. И в следващите договори този устав е неизменно тяхната първа част: с Австрия на 10 септември в парижкото предградие Сен Жермен, с България на 27 ноември в Ньойи-сюр-Сен (западния край на Париж), на 4 юли 1920 г. в двореца Трианон с Унгария, на 10 август 1920 г. в парижкото предградие Севр с Турция.
На Парижката мирна конференция победителките не успяват да постигнат съгласие за размера на репарациите, които ще трябва да се наложат на победените. Този въпрос е отложен, докато се намери приемливо за Франция решение.
Версайско-Вашингтонската система. През 1921–1922 г. във Вашингтон се провежда конференция на 7-те велики морски сили и Китай и Япония, която урежда въпросите на войната и мира в Далечния изток и съотношението между тонажите на военните флоти на победителките в световната война.
Подготвяна от пропагандата на Антантата като най-великото събитие, което познава човечеството, Парижката конференция създава система от международни договори, които изграждат държави с изкуствени граници, които са далече от етническите граници и са гавра със свещените национални чувства на милиони осъдени да живеят вън от родината си европейци. Договорите зареждат една адска машина и цъкането на нейния часовник година след година ще приближава човечеството към следващата световна война. И във Франция, и в Германия недоволните от Версайския договор са истински пророци. Един от членовете на германската делегация в Париж — полковник Крибел, се сбогува с френските си колеги: „Довиждане, господа, среща след двадесет години!“ Самият маршал Фош след поставянето на подписа си под договора казва: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години!“ Монархическият вестник „Аксион Франсез“ пише: „Версайският договор е най-колосалният гаф на всички времена.“ А как тогава да се оцени договорът, подписан с България, който е много по-тежък от Версайския договор? Не случайно френският журналист Пелтие пише: „Няма я вече мъченицата Полша. Нейното място зае България.“