— Смяташ ли, че трябва да прибегнем до пълна изолация? — малко нервно попита Лори.
— Не виждам причини за това — сви рамене Джак. — Освен това вече започнах и нямам намерение да разхвърлям органите му из залата… Ще ти кажа как мисля да постъпим: да предупредим лабораторията да обработва пробите с изключително внимание, поне докато бъдем сигурни в диагнозата…
— А защо не попитаме какво мисли Бингъм? — подхвърли Лори.
— Прекрасна идея — иронично се усмихна Джак. — Която със сигурност означава, че ще трябва да сложим превръзка върху лицето на едноокия, който води слепците…
— Не бъди толкова непочтителен — изгледа го младата жена. — Той все пак ти е началник…
— Все тая, дори да е папата — тръсна глава Джак. — Мисля, че трябва да приключим този случай бързо. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Намесим ли Бингъм или Калвин, отиде ни денят!
— Може би имаш право — въздъхна Лори. — Но ако откриеш нещо необичайно, нека го видя, окей? Ще бъда на трета маса…
Джак изчака отдалечаването на младата жена, взе скалпела от протегнатата ръка на Вини и понечи да направи първия срез. После забеляза как санитарят се отдръпва от масата и спря.
— Хей, Куинс, публика ли ще бъдеш? — подвикна той. — Мисля, че би трябвало да ми помагаш…
— Малко съм нервен — промърмори Вини.
— О, я стига! — изгледа го Джак. — Зад гърба си имаш далеч повече аутопсии от мен! Ако обичаш да си пренесеш насам красивия италиански задник, защото ни чака работа!
Действията му бяха прецизни и дори елегантни. Обработваше вътрешните органи с лекота, проявяваше особено внимание при използването на инструментите, особено когато наблизо се намираха неговите пръсти или ръцете на Вини.
— Откри ли нещо? — надникна зад рамото му Чет Макгавърн. Двамата бяха колеги в курса за квалификация и получиха назначение в центъра в рамките на един и същ месец. Бяха се сближили не само защото разделяха един и същ кабинет, а и поради социалния си статус на свободни мъже. За разлика от Джак, Чет никога не се беше женил. На тридесет и шест, той беше и с пет години по-млад…
— Куп интересни неща — отвърна Джак. — Хитът на седмицата, безспорен лидер в класацията на тайнствените заболявания! Този нещастник не е имал никакви шансове…
— Имаш ли някакви идеи? — попита Чет и очите му пробягаха по кръвонасяданията и следите от гангрена.
— Цял куп — кимна Джак. — Но искам да чуя и твоето мнение по отношение на вътрешните органи…
— Нещо за мен? — подвикна откъм своята маса Лори, забелязала оживената размяна на реплики между двамата мъже.
— Има, можеш да дойдеш насам — отвърна Джак. — Няма смисъл да го повтарям по два пъти…
Лори изпрати Сал да измие вътрешните органи на своя случай и се приближи към масата на Джак.
— Първото, към което искам да насоча вниманието ви, са лимфните възли на гърлото — започна Джак и посочи към срязаната кожа, смъкната надолу към ключиците.
— Сега разбирам защо аутопсиите в този център приключват толкова бавно! — прогърмя един глас откъм вратата.
Очите на всички патолози се извърнаха към заместник-директора доктор Калвин Уошингтън — огромен афро-американец, който беше висок почти два метра и тежеше около сто и тридесет кила. Говореше се, че в името на медицината е отказал съблазнителна оферта да играе футбол, отправена му от няколко професионални тима в Националната лига.
— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа той. — Днес да не би да е някакъв празник?
— Малка консултация — поясни Лори. — Имаме случай на неизвестно инфекциозно заболяване, причинено от изключително агресивен вирус…
— Чух за него — кимна Калвин. — Още снощи ми позвъни администраторът на „Манхатън Дженерал“ и беше доста обезпокоен… Каква е присъдата?
— Рано е да се каже — отвърна с въздишка Джак. — Предстоят ни цял куп патологически изследвания… — После направи кратко описание на това, което беше открил при първоначалния оглед и се прехвърли на вътрешните органи. Особено наблегна на пораженията върху лимфните възли.
— Част от тях са некротични — отбеляза Калвин.
— Точно така — кимна Джак. — Всъщност, почти всички са такива. Това означава, че болестта се е разпространила по лимфатичен път, тръгвайки от гърлото и бронхите.
— Респираторна инфекция, а? — изгледа го заместник-директорът.
— Отначало и аз помислих така — кимна Джак. — Но елате да хвърлите един поглед на вътрешните органи… — Протегна ръце и внимателно разгъна белите дробове, предварително разрязани: — Ясна е неподлежаща на съмнение лобарна пневмония, с многобройни следи от сраствания. Сред тях личат и некротични петна, които според мен се дължат на получена на по-ранен стадий кавитация. Ако пациентът беше живял още известно време, положително щяхме да се натъкнем и на абсцесни формирования…