— Някаква идея за темата на съвещанието?
— Нямам представа — простичко отвърна Марша.
— Кога е започнало?
— Позвъниха ми в девет.
Терез вдигна слушалката и набра номера на Колийн Андерсън — една от подчинените й в художествения отдел, с която поддържаше доста близки отношения. Колийн ръководеше екип от дизайнери, които работеха по проблемите на „Нешънъл Хелт Кеър“.
— Да знаеш нещо за съвещанието в „хижата“? — рязко попита тя.
Колийн отвърна отрицателно.
— По дяволите! — изръмжа Терез и затръшна слушалката.
— Има ли някакъв проблем? — загрижено попита Марша.
— Има и то голям! Особено ако Робърт Баркър е останал насаме с Тейлър! Проклетото копеле не пропуска да му дрънка небивалици по мой адрес!
Терез грабна слушалката и отново набра Колийн.
— Докъде стигнахте с „Нешънъл Хелт“? Имам ли някакви разработки, които мога да покажа?
— Страхувам се, че не — отвърна Колийн. — Работим на максимални обороти, но все още нямаме нищо във вида, който би те задоволил…
— Натисни хората си! — заповяда Терез. — Имам гадното предчувствие, че слабото ми място е именно „Нешънъл Хелт“!
— Мога да те уверя, че екипът работи здраво — отвърна Колийн.
Терез затвори без да каже дочуване, грабна чантичката си и хукна към дамската тоалетна. Изправи се пред огледалото, огледа придирчиво прическата си на ситни къдрици, а след това си сложи малко свеж руж и червило.
Отстъпи крачка назад и огледа резултата от работата си. За късмет днес беше с едно от любимите си костюмчета от тъмносин габардин, което отлично подчертаваше стройната й стегната фигура.
Доволна от външния си вид, Терез се насочи към „хижата“, изпусна въздуха от дробовете си и решително завъртя топката на бравата.
— А, ето ви и вас, госпожице Хейгън — рече Брайън Уилсън и хвърли поглед на часовника си. Беше седнал на председателското място на голямата маса от умишлено грубо сковани дъски, която заемаше основната част от помещението. — Виждам, че вече сте свикнала с работното време на банкерите…
Брайън беше нисък мъж с оредяла коса, който напразно се опитваше да прикрие плешивината си със смешна прическа на път. Беше облечен в бяла риза и разхлабен възел на вратовръзката и приличаше на отрупан с работа вестникарски издател. Журналистическият му вид се подчертаваше от навитите ръкави на ризата и жълтия молив „Диксън“, затъкнат зад дясното ухо.
Въпреки хапливата забележка Терез се усмихна. Харесваше и уважаваше Брайън — един наистина способен администратор. Стилът му беше малко рязък и груб, но тя прекрасно знаеше, че този човек не се жали и е крайно взискателен към себе си.
— Снощи до един бях в кабинета си — каза тя. — Ако някой си беше направил труда да ме уведоми за това съвещание, положително щях да съм сред първите…
— Събрахме се по спешност — обади се Тейлър. Изправен до прозореца, той излъчваше обичайната си тежест и авторитет. Обичаше да стои прав и да гледа подчинените си отвисоко — като олимпийски бог, издигнал се над суетнята на простосмъртните.
Двамата с Брайън бяха пълна противоположност. Брайън беше нисък и плешив, а Тейлър — висок и с гъста прошарена коса. Брайън приличаше на вечно притеснен от липсата на време журналист, докато Тейлър беше олицетворение на спокойствието и сдържаното превъзходство. Но това излъчване не заблуждаваше никого — Тейлър притежаваше енциклопедични познания за бизнеса и рядко срещаното качество да води кораба към главните стратегически цели, въпреки ежедневните противоречия и дребни тактически маневри.
Терез седна на масата, точно срещу главния си враг Робърт Баркър. Той беше висок мъж с тясно лице и тънки устни, който очевидно копираше начина на обличане на Тейлър — неизбежно с тъмен копринен костюм и копринена вратовръзка в ярки тонове. Вратовръзките очевидно бяха слабостта му, тъй като Терез не помнеше случай да го види с една и съща от тях два пъти.
До Робърт беше седнала Хелън Робинсън и нейното присъствие накара сърцето на Терез да ускори ритъма си. Хелън беше заместничка на Робърт и отговаряше пряко за сметката на „Нешънъл Хелт“. Изключително привлекателна двадесет и петгодишна жена с дълга кестенява коса, тя съумяваше дори през март да запази приятния загар на лицето си. На всичкото отгоре беше изключително умна и представляваше сериозен противник.
На заседанието присъстваха още Фил Аткинс — главен финансов експерт на компанията, и Карлийн Десалво — директор по корпоративното планиране. Както винаги, Фил беше облечен безупречно — в тъмен костюм с жилетка, на носа му бяха кацнали очила с тънки метални рамки. Карлийн беше жизнерадостна и доста закръглена жена, която винаги се обличаше в бяло. Терез беше доста изненадана от присъствието им тук.