Джак пристъпи към парапета и погледна надолу. Представата, че ще се спусне по тези тънки стъпала моментално пробуди страха от височина в душата му. Но площадката на петия етаж се очертаваше само на три-четири метра по-надолу, ярко осветена от прозореца.
Добре знаеше, че не може да пропусне този шанс, въпреки детския страх от високото. Задачата-минимум беше да надникне през прозореца.
Обърна се с гръб към бездната и бавно седна на парапета. После хвана перилата на аварийната стълба и се изправи. Започна да се спуска, заковал очи в стъпалата под краката си. Нито веднъж не погледна надолу, към улицата.
Най-сетне се изравни с прозореца и протегна врат, без да изпуска перилата от ръцете си. Помещението се оказа общо, както беше подозирал. Доста просторно, разделено с висок около два метра параван. Непосредствено пред очите му беше жилищната площ с легло и малък кухненски бокс до лявата стена. На кръглата маса в средата лежеше отвореният пакет с познатите лепенки. Дървеното трупче и смачканите вестници се търкаляха по пода.
Далеч по-интересно беше това, което се виждаше оттатък паравана: висок шкаф от неръждаема стомана, който нямаше нищо общо с домакинското оборудване.
Прозорецът беше отворен и Джак не издържа на изкушението да се промъкне вътре и да разгледа шкафа отблизо. Освен това, по тази начин нямаше да се налага отново да се катери по аварийната стълба, а просто щеше да излезе през входната врата.
Все пак му трябваше малко време за да пусне металните перила. Без да поглежда надолу, той тромаво се промуши през прозореца с главата напред. А когато най-сетне се озова вътре, лицето му беше покрито с едри капки пот.
Съвзе се бързо. Страхът от високото се стопи в мига, в който краката му стъпиха на твърдия под. Обърна се и надникна през прозореца. Поне за момента никак не му се щеше да бъде изненадан от мъжа със скиорското яке.
Улицата беше пуста. Джак прекоси жилищната площ и се озова в нещо като хол, в който доминираше високият френски прозорец. Обзавеждането се състоеше от два дивана под ъгъл с масичка за кафе между тях, положена върху малко продълговато килимче. Стените на подвижните паравани бяха облепени с плакати от някакъв международен симпозиум по микробиология. Списанията на масичката също бяха специализирани на тази тема.
В душата му се промъкна увереност. Може би най-сетне беше открил лаборатория „Фрейзър“. Но съдържанието на един висок шкаф със стъклени вратички в ъгъла го накара да потръпне. Мъжът със скиорското яке се интересуваше не само от бактерии, но и от огнестрелни оръжия.
Зави зад една от многобройните колони на просторното помещение, търсейки пътя към входната врата. И изведнъж се закова на място. Пространството пред очите му се оказа заето от добре оборудвана лаборатория. Високият шкаф от неръждаема стомана, чиято горна част бе зърнал от прозореца, се оказа огромен инкубатор — копие на онзи, който беше виждал в „Манхатън Дженерал“. В десния ъгъл на помещението бе монтиран уред за микробиологична защита от трети тип, чийто отдушник бе тикнат в специално изрязана дупка в стъклото на прозореца.
Още в първия момент на проникването си разбра, че се е натъкнал на някаква частна лаборатория, но оборудването го накара да замръзне на място. Монтираната тук апаратура струваше купища пари, а комбинацията лаборатория-жилище започна да му се струва още по-странна.
Вниманието му привлече голям домашен фризер, до който бяха изправени метални бутилки с течен водород. Очевидно беше пригоден да работи с този охладител, който позволяваше температури до минус петдесет градуса.
Направи опит да го отвори, но той се оказа заключен.
Вдигна глава и се ослуша. Откъм дъното на помещението долиташе приглушен шум, подобен на кучешки лай. Пристъпи към нещо като барака от ламинирани плоскости, скована в ъгъла. От горната й част излизаше ламаринен отдушник, далечният край на който пронизваше стъклото на прозореца. Протегна ръка и внимателно побутна тясната врата. Лъхна го неприятна миризма, придружена от дружен лай. Напипа електрическия ключ и го щракна. Бараката се оказа пълна с метални клетки. В част от тях имаше кучета и котки, но преобладаваха най-вече мишките. Очите на животните се заковаха с очакване върху лицето му, кучетата размахаха опашки.
Затвори вратата и озадачено поклати глава. Мъжът със скиорското яке май ще се окаже някакъв смахнат микробиолог, рече си той. Изобщо не пожела да си представи какви опити се вършат с тези животни…
Остро свистене на електромотор го накара да подскочи. Моментално разбра, че се е задействал асансьорът. Хукна обратно, търсейки изхода. Беше забравил да го локализира, привлечен от неочакваната гледка на тази странна лаборатория. Скоро го откри, но асансьорът вече наближаваше петия етаж.