— Дори униформа си облякъл! — процеди той. — Това означава предварителна подготовка, нали?
— Какво говориш? — усмихна се насила Джак. — Винаги се обличам така, когато не съм на работа…
— Глупости! — отсече отново Ричард и махна с пистолета към един от диваните: — Сядай там!
— Добре де — подчини се Джак. — Не е нужно да крещиш… — Първоначалният шок отмина и вече беше в състояние да мисли.
Ричард отстъпи заднишком към шкафа с оръжията, очите му не слизаха от лицето на Джак. Бръкна в джоба си, извади някакви ключове и се опита да отключи шкафа без да гледа.
— Да ти помогна ли? — предложи Джак.
— Млъквай! — изрева лаборантът и ключовете в ръката му затрепериха. Най-сетне улучи процепа на малката брава, ръката му започна да тършува във вътрешността на шкафа и се появи навън с чифт белезници.
— Умно от твоя страна — отбеляза Джак. — Във всяка къща трябва да има подобна вещ…
Ричард мълчаливо се насочи към него. Пистолетът сочеше право в гърдите му.
— Имам едно предложение — рече Джак. — Звъним в полицията, аз си признавам всичко и те ме арестуват. Така най-лесно ще се махна от главата ти…
— Млъквай! — изръмжа онзи и му направи знак да стане. Джак побърза да се подчини и отново вдигна ръце.
— Натам!
Главата на Ричард кимна към лабораторията.
Джак започна да се отдалечава на заден ход. Страхуваше се да отмести очи от пистолета. Ричард тръгна подире му, белезниците в лявата му ръка тихо подрънкваха.
— До колоната, с лице към нея! — рязко заповяда той. Джак се обърна.
— Прегърни я с две ръце!
Джак се подчини. В следващия момент белезниците се сключиха около китките му. Беше прикован.
— Имаш ли нещо против да седна? — попита той.
Ричард не отговори и с бърза крачка се отдалечи навътре в жилището. Джак бавно се отпусна на пода. Бързо откри, че най-удобно ще му бъде, ако плъзне и краката си от двете страни на колоната.
Чу лекото почукване на телефонни бутони. Помисли да изкрещи за помощ в момента, в който оттатък вдигнат, но после се отказа. Ричард беше толкова нервен, че като нищо можеше да натисне спусъка. Освен това онзи насреща едва ли ще бъде впечатлен от виковете му за помощ…
— Джак Степълтън е тук! — нервно извика в слушалката Ричард. — Пипнах го в шибаната баня! Научил е за лабораторията „Фрейзър“ и е побързал да си навре носа! Да, сигурен съм! Също като оная патка Бет Холдърнес!…
Чул името на убитата лаборантка, Джак усети как косъмчетата на врата му настръхват.
— Не ми казвай да се успокоя! — кресна Ричард. — Положението е извън контрол! Знаех си аз, че не трябва да се забърквам! Идвай веднага, защото проблемът е и твой!
Слушалката шумно се затръшна. Миг по-късно Ричард отново се появи, този път без оръжие.
Изправи се на крачка от Джак и заплашително изръмжа:
— Как разбра за „Фрейзър“? Не ме лъжи, защото знам, че ти си изпратил фалшивия пакет!
Джак вдигна глава. Зениците на човека срещу него бяха неестествено разширени. В следващата секунда той замахна и му нанесе силен удар с отворена длан. От устните на Джак се проточи тънка струйка кръв.
— Започвай да говориш! — изхриптя Ричард.
Езикът на Джак се плъзна по мястото на удара, в устата му се появи солен вкус.
— Не е ли по-добре да изчакаме и колегата ти? — попита той, просто за да каже нещо. Ако предчувствията му бяха верни, тук скоро щеше да се появи Мартин Шевю. Не изключваше възможността в конспирацията да е замесен Кели, а дори и Цимърман.
Ударът очевидно беше нанесъл поражения и на Ричард, който нервно свиваше и отпускаше пръстите на дясната си ръка. В един момент се обърна и изчезна по посока на кухнята. Чу се отваряне на врата, последвано от тропот на лед върху плота.
Няколко минути по-късно Ричард се появи отново. Ръката му беше увита в хавлиена кърпа. Започна да крачи напред-назад, като час по час поглеждаше часовника си.
Времето се точеше бавно. Джак имаше нужда от хапче ефизол, но нямаше как да го сложи в устата си. Кашлицата му се усили и вече се чувстваше болен. Със сигурност имаше температура.
Далечното свистене на асансьора го накара да вдигне глава. Механично отчете факта, че не чу звънец. Това означаваше, че новодошлият разполага с ключ за сградата.
Ричард също чу асансьора и се насочи към входната врата.
Свистенето престана, вратата на асансьора се отвори с вече познатото метално дрънчене.
— Къде е той? — попита един гневен глас.
Джак беше с гръб към вратата и не можеше да види какво става в антрето. До слуха му достигна остро изщракване.
— Ей там, вътре! — не по-малко ядосано отвърна Ричард. — Вързал съм го с белезници за една от колоните!