Джак изпусна въздуха от гърдите си и бавно вдигна глава. Лицето, което видя, го накара да хлъцне от изненада.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Сряда, 27 март 1996 г. 19:45 ч.
— Докога ще разлайваш кучетата, копелдак? — ледено попита Терез. — Докога упорито ще си навираш носа там, дето не ти е работа?
Джак объркано мълчеше. Доскоро беше убеден, че сините очи на тази жена излъчват най-мекото сияние на света, но в момента те му приличаха на два хладни сапфира. Бледите й устни се бяха сключили в една тънка линия.
— Терез! — извика Ричард. — Не си губи времето да разговаряш с него! Трябва да решим какво да правим. Представяш ли си, ако е казал на някого за тази своя екскурзия?
Очите на Терез се извърнаха към лаборанта.
— Тук ли са глупавите ти проби? — попита тя.
— Разбира се.
— Тогава ги махай! Изсипи ги в тоалетната!
— Но, Терез!…
— Никакво „но“! Махай ги веднага!
— Дори и грипа? — изгледа я Ричард.
— Особено грипа!
Ричард намусено пристъпи към фризера, отключи го и започна да рови вътре.
— А теб какво да те правя? — попита Терез, отново насочила вниманието си към Джак.
— Като начало можеш да махнеш тези белезници — отвърна той. — После отиваме да хапнем нещо вкусно в „Позитано“ и ти викаш приятелчетата си…
— Млъквай! — просъска Терез. — До гуша ми дойде от твоето остроумие!
Обърна му гръб и пристъпи към Ричард, който бе напълнил шепите си със замръзнали епруветки.
— Всички! — заповяда тя. — Тук не трябва да остават никакви улики!
— Решението да ти помогна беше най-глупавото в живота ми! — оплака се Ричард и понесе епруветките към тоалетната.
Терез се прехвърли зад паравана на дневната, без да отговори. Джак неволно потръпна, дочул пускането на водата в тоалетната. Изобщо не му се мислеше за това, което навлезе в градската канализация, на разположение на плъховете.
Ричард излезе от банята и се присъедини към Терез в хола. Джак не ги виждаше, но в замяна на това ги чуваше съвсем ясно.
— Трябва веднага да го разкараме оттук! — отсече Терез.
— А какво ще го правим? — гневно попита Ричард. — Може би ще го удавим в Ийст Ривър?
— Най-добре е просто да изчезне — отвърна Терез. — Какво ще кажеш за фермата на мама и татко в Катскилс?
— През ум не ми мина за нея! — омекна гласът на Ричард. — Но идеята е добра!
— Как ще го закараме там? — попита Терез.
— С моя микробус.
— Проблемът е незабелязано да го вкараме вътре и да му затворим устата…
— Имам кетамин — рече Ричард.
— Това пък какво е?
— Упойка — отвърна Ричард. — Използва се главно от ветеринарите, но става и за хора. Най-много да му навлечем известни халюцинации…
— Не ми пука за халюцинациите му! — изръмжа Терез. — Интересува ме дали ще го просне в несвяст или не… Не е ли по-добре да го натъпчем с транквилизатори?
— Имам само кетамин — въздъхна Ричард. — Продават го без рецепта, ползвам го за животните…
— Не ме интересува за какво го ползваш, важното е да го упоим… Сигурен ли си, че ще успееш?
— Не знам, но ще опитам…
— Как се прилага?
— Чрез инжекция. Действието му е кратко и вероятно ще се наложи да му направим няколко инжекции…
— Да опитаме! — отсече Терез.
Джак откри, че започва да се поти. Не знаеше дали това се дължи на треската, или на проведения зад паравана разговор. Никак не беше въодушевен от идеята да се превърне в опитно зайче, на което инжектират някакво приспивателно.
Ричард отвори някакъв шкаф и извади кутия спринцовки. Кетаминът беше в дълго шишенце с гумена тапа.
— Колко тежи според теб тоя тип? — попита лаборантът, явно опитвайки се да изчисли дозата.
— Осемдесет и четири-пет килограма, не повече — отвърна Терез.
Ричард направи някакви изчисления, напълни една от спринцовките и пристъпи към пленника. Джак направи върховни усилия да потисне обзелата го паника, за да не се разкрещи. Иглата потъна в ръката му, малко над лакътя. Прониза го остра болка.
— Да видим какво ще се получи — изправи се Ричард и захвърли празната спринцовка. — През това време ще отида да докарам колата…
Терез кимна с глава. Ричард навлече скиорското яке и тръгна към вратата. Там спря и подхвърли, че ще се забави не повече от десетина минути.
— Значи операцията е семейна, а? — подхвърли Джак когато вратата се захлопна зад гърба на лаборанта.
— Не ми напомняй! — изпъшка Терез и започна нервно да крачи напред-назад.
Джак усети първия ефект от кетамина — необичайно силно бучене в ушите. После фигурата на Терез започна да върши странни неща и той неволно примигна. Изпита чувството, че тялото му потъва в дебел пласт облаци, а той стои някъде отстрани и се наблюдава. Видя Терез на входа на мрачен тунел, лицето й придобиваше огромни и някак гротескни размери. Устата й се движеше, но до ушите му достигаше някакво странно, напълно непонятно ехо…