По някое време усети, че ходи. Беше странно чувство, тъй като не можеше да определи къде точно се намират отделните части на тялото му. Наложи се да сведе поглед надолу, за да се увери, че краката му действително се движат. Но когато направи опит да види накъде върви, пред очите му се появиха ярки цветни петна, пресечени от успоредни линии.
Изпита леко гадене, което бързо отмина. Примигна и цветните петна се превърнаха в голям, лъскав предмет. Една ръка се появи някъде отстрани и го докосна. Едва тогава разбра, че лъскавият предмет е кола.
Бавно почувства присъствието и на други елементи в заобикалящата го среда. Лампи, сграда… От двете му страни крачеха хора, които внимателно го придържаха. Говореха нещо, но в гласовете им звучеше някакъв странен механичен оттенък, като от синтезатор.
Почувства, че пада, но не беше в състояние дори да помръдне с ръка. Падането сякаш продължи няколко минути, след което се приземи върху някаква твърда повърхност. Светлината изчезна. Лежеше по корем върху някакъв мокет, нещо твърдо притискаше ребрата му. Направи опит да се раздвижи и откри, че китките му се оковани.
Изгуби представа за времето. Изтекоха минути, а може би часове. После ориентацията му започна да се възвръща, халюцинациите изчезнаха. Разбра, че е на пода между седалките на движещ се автомобил, а ръцете му са приковани с белезници към металната рама на предната седалка. По всяка вероятност пътуваха към Катскилс.
За да облекчи болката от забилата се в корема му издутина на диференциала, Джак сви колена под себе си и зае клекнало положение. Позата беше много неудобна, но все пак почувства известно облекчение. Проблемът обаче не беше в позата, а в болестта, която явно развиваше. Симптомите на инфлуенцата станаха напълно недвусмислени, а замайването от кетамина ги засилваше още повече.
Няколко остри кихавици от негова страна принудиха Терез да се обърне назад.
— Мили Боже! — възкликна тя.
— Къде сме? — дрезгаво прошепна Джак, а гърдите му се разцепиха от суха кашлица. Носът му течеше, но с окованите си ръце не можеше да направи нищо.
— По-добре не говори, защото ще се задавиш до смърт! — предупреди го Ричард.
— Кашлицата и кихането от инжекцията ли са? — пожела да се осведоми Терез.
— Откъде да знам? — сви рамене онзи. — За пръв път давам кетамин на човек!
— Все пак би трябвало да имаш някаква идея, нали? — остро рече Терез. — Нали непрекъснато го инжектираш на бедните животни?
— С животните се отнасям като с домашни любимци и никога не съм ги измъчвал — отвърна обидено Ричард.
Неспокойството им от моето присъствие се превръща в раздразнение, рече си Джак. Но то е насочено не толкова към мен, колкото към тях самите.
— Цялата идея беше твоя, забрави ли? — обади се след продължителна пауза Ричард.
— О, не! — моментално пламна Терез. — Няма да ти позволя да извърташ нещата по такъв начин! Ти беше този, който предложи да създадем малко неприятности на „АмериКеър“ чрез вътрешноболнични зарази. На мен подобно нещо никога не би ми минало през главата…
— Предложих го само защото ти ревеше, че „АмериКеър“ отмъкват все по-голям пазарен дял от „Нешънъл Хелт“, въпреки глупавите ти рекламни кампании! — извика Ричард. — Забрави ли кой ме помоли за помощ?
— Имах нужда от идеи, нищо повече — тръсна глава Терез. — Нещо, което да помогне на рекламната кампания…
— Глупости! Човек не търси железарски материали в бакалията! Аз нямам никаква идея как се правят рекламни кампании, а ти прекрасно знаеше, че съм микробиолог и очакваше предложенията ми именно в тази област!
— Идеята ми хрумна едва след като започна да говориш за зарази! — не се предаваше Терез. — Освен това ти споменаваше невинни заболявания, като настинки, диария и инфлуенца…
— Нали предизвикахме именно инфлуенца?
— Да, но каква? Тук не става въпрос за обикновен грип, а за някакъв опасен вирус, който накара всички да подскочат от ужас, включително докторът-детектив отзад… Допусках, че ще използваш обикновени болести, а не такива неща като чумата, или онези другите, на които дори имената не помня!
— Но не се оплакваше когато медиите подхванаха „Дженерал“ и пазарът стана благоприятен за вас, нали? — засече я Ричард. — Беше дори щастлива!
— Бях ужасена и уплашена, но си мълчах…
— Стига си лъготила! — ядосано извика Ричард. — Нали разговаряхме веднага след чумните случаи? Ти пет пари не даваше — не реагира изобщо, аз даже се обидих, че не оценяваш добрата ми работа!